Херман Зьоргел – архитектът от Мюнхен, град, от който са тръгнали и други особени идеи, представя проекта си през 1928 г. Очевидно вярата в техническото могъщество и способността му да решава социални проблеми е толкова голяма, че Атлантропа грабва умовете и сърцата на много политици, икономически силни личности, готови да инвестират в него, обикновени граждани. Според някои данни сред съмишлениците на Зьоргел е дори великият му колега Льо Корбюзие. В Италия и Франция обаче – двете най-потърпевши страни, проектът не предизвиква възторг.

Замисълът на Зьоргел задминава по мащаби дори по-късните намерения на Съветския съюз да обърне сибирските реки.

Ето основните параметри на проекта „Атлантропа”:

  • Изходни данни: От 3850-те куб. км вода, които се изпаряват годишно от Средиземно море, 1280 се възстановяват от вливащи се в него реки и от дъждове, 180 – от Черно море, и останалите 2400 куб. км – от Атлантическия океан през Гибралтарския проток.
  • Язовирната стена край Гибралтар е с дължина 35 км. Гигантското съоръжение ще се използва и за водноелектрическа централа. Само основите е трябвало да бъдат с ширина 2,5 км и височина 300 м. Предвиденото време за строежа е 10 години, като през тях по 200 хил. души работят на 4 смени. Няма изчисления за логистиката, нито дали например циментовото производство в света би могло да задоволи нуждите на амбициозното начинание.
  • За период от около 150 години морското равнище пада в източната част с 200 м, в западната – със 100 м, като между тях е суша и на практика морето е разделено от нея на две. Общата водна повърхност на Средиземно море се намалява с една пета. Отвоюваната площ на бъдещата обработваема земя е колкото Франция.

Зьоргел е помислил и за някои от големите пристанищни градове.  За да не се промени драстично животът в Генуа например, която остава на 3,5 км от водата, е предвидено градът да се застрои и разрасне така, че пак да стигне бреговата ивица. Необятен простор за архитектурната и инженерната мисъл!

Но Венеция без канали?

Немислимо! И за този проблем е намерено решение – отново гигантски язовир, който да поддържа нивото на водата така, че жители и гости да продължат да се радват на гондолите и гондолиерите. Иначе според изчисленията градът остава на 500 км от морето.

Никой обаче не се замисля за ужасните последствия от гледна точка на природата, екологията, транспорта, културата, поминъка на милиони хора.

Хитлер, който идва на власт в Германия през 1933 г., не проявява (слава Богу) никакъв интерес към мащабните виждания на Зьоргел. Най-малкото защото няма намерение да подкрепя проекти, допринасящи за разбирателството между европейските и африканските народи – какъвто е замисълът на Атлантропа. Целта на нацистите е друга - да завладеят обширни пространства на изток за арийската раса.