8 ч. Младият мъж започва да работи (прави го от дома си), телефонът и интернетът му са от Deutsche Telekom. Само ползването на чистата услуга (без тока) и съответния рутер добавят в сметката 245 г вредни газове.
13 ч. Време за обяд. Има дълбоко замразени талятели със сьомга – 1,4 кг СО2. Както и при предишните продукти, са взети предвид добиването на суровината, производството, дистрибуцията, пътят за пазаруване (5 км за покупки с общо тегло 20 кг), употребата на стоката и изхвърлянето на отпадъците. На суровината се падат 750 г въглероден диоксид. Високата цифра се дължи не на улова на сьомгата в Аляска или на отглеждането на зеленчуците в Германия, а на млякото. То е едва 14% от ястието, но е “виновно” за 73% от вредните емисии (547 г). Причината е, че отглеждането на крави и производството на мляко са “отличници” по парникови газове ( в случая главната роля е на метана, тук е мястото да уточня, че навсякъде в текста СО2 е сборно понятие за вредните за атмосферата газове).
16,30 ч. В тоалетната германецът използва тоалетна хартия, 10 листа от която са равни на 12,5 г въглероден диоксид.
17,30 ч. Край на работния ден, време е за фитнес. Спортната чанта Tchibo директно се свързва с 32,83 кг емисии. Ако се използва два пъти седмично в продължение на 5 години, на всеки ден спорт се падат 63 г парников газ. Но колкото по-дълго е в употреба, толкова по-малка е дневната вреда. Добре би било мъжът да не я сменя с нова, докато е възможно.
19 ч. Обратно вкъщи, лека вечеря. 500 г ягоди от Испания носят 442 г СО2. Една трета от тях идват от транспортирането и охлаждането от Испания до германския супермаркет.
19,30 ч. Идва ред на пералнята – на едно пране с Persil Megaperls при 46 градуса се падат 700 г вредни емисии. Ако барабанът се върти при 30 градуса, се спестяват 240 г.
Дотук: 3,4 кг СО2 за един ден.
Сред тестваните продукти ги няма големите “производители” на вредни емисии – енергия, отопление, автомобили, липсват и фирмите за мобилни телефони и плейъри. И въпреки това моментната снимка си заслужава – 3,4 кг са повече от една пета от средния принос на българина в глобалното затопляне. Ако се съобразим само с опита на 30-годишния берлинчанин и няколкото изброени продукта, можем да намалим СО2 с поне една десета.
Проучването е полезно не само за клиентите, но и за компаниите, които виждат къде могат да спестят енергия и съответно разходи.
Все повече фирми в света се подлагат на екоанализ.
Pepsi и британската верига магазини Tesco са две от последните. В България пък една от първите бе “Нетинфо”, чийто въглероден отпечатък се оказа 536 тона за 2008 г.
Наистина, със 70 млн. тона емисии СО2 страната ни е изпълнила целите си, заложени в Протокола от Киото (8% намаление в сравнение с 1988 г.) и има свободни въглеродни квоти за продажба. Но това е само защото преживяхме срив в икономиката, която не е станала по-чиста и по-зелена. И не пречи на всеки от нас да се опита да оставя по-мъничък и елегантен отпечатък, нали?
