Джейн Гудал откри, че шимпанзетата се целуват по човешки

Биографите я наричат „жената, която дефинира по нов начин човека”.

Джейн Гудал не е открила липсващото звено между маймуната и човека, но е толкова близо до тази цел, както никой друг в научния свят. Изключителните наблюдения на британката върху шимпанзетата в Африка, които започват през 60-те години на миналия век и продължават и до днес, промениха тезите на учените за връзката между човека и останалите бозайници. Тя не е просто “жената с шимпанзетата”, усилията й дадоха нов поглед на хората към човешкото във всеки от нас и към човечността и благородството, които се оказва, че могат да бъдат качества не само на хората.

Свързват ни много общи неща с шимпанзетата,  показват наблюденията на изследователката в националния резерват Гомбе в Танзания. Имаме 98% общо ДНК.

Те използват гримаси, които изглеждат необичайно човешки,

въпреки че никога няма да разберем дали изпитват чувствата, които в нашите очи отговарят на тези гримаси. Шимпанзетата често се поздравяват с целувка, прегръдка или нежно докосване с ръка, също като нас. Децата остават с майките си, докато пораснат. Освен това се оказва, че шимпанзетата са всеядни. А може би най-интересното откритие е, че си служат със сечива, също като хората. Всички тези неща са открити от Джейн Гудал при наблюденията й в продължение на 38 години!

Изследователката се ражда в Лондон  на 3 април 1934 г.

Живее с голямото си семейство в къща в Бърнмаут край океана. Още от малка обожава животните и прекарва часове навън сред природата. Когато е на малко повече от годинка, нейният баща й подарява играчка шимпанзе, голямо като истинска маймуна. Приятели предупреждават родителите й, че детето може да се изплаши. Джейн обаче обожава Джубили. И днес маймуната седи на стол в дома й в Англия. Момиченцето е толкова запленено от мистерията на джунглата, че

когато е на 11 години, решава, че иска да отиде в Африка,

дори да живее там.

Един ден Джейн се напъхва в кокошарник и остава часове наред, за да наблюдава как кокошките снасят яйца. Семейството й я търси навсякъде, подават и сигнал в полицията. Когато се появява, Джейн е толкова ентусиазирана от снасянето на яйцата, че майка й решава да не й се кара. Момичето се разбира много добре с майка си, която често й повтаря, че ако наистина много желае нещо, може да го постигне, ако работи упорито и никога не се отказва. След като завършва училище, Джейн не постъпва в университет, а изкарва курсове за секретарка. По-късно напуска работа и се връща в родния си град, където работи като сервитьорка, за да спести пари за билет до Африка.

Най-накрая мечтата й се осъществява

и през 1957 г. младото момиче заминава за Африка. Работи като секретарка в Найроби, Кения. Съдбата я среща с антрополога Луис Лийки и жена му Мери, които тъкмо планират да започнат изследване на човекоподобните маймуни. Джейн започва да работи за тях и Лийки много скоро открива, че именно тя е човекът за новия му проект - мотивирана, търпелива и необременена с досегашните теории за маймуните.