Джейн Гудал откри, че шимпанзетата се целуват по човешки

През 1960 г. Лийки изпраща Джейн да наблюдава шимпанзетата в националния резерват Гомбе в Танзания. Той финансира изцяло проекта, като предупреждава Джейн, че изследването може да продължи 10 години. Момичето смята, че

всичко едва ли ще трае повече от 3 години. И двамата обаче грешат.

Наблюденията на Джейн  навъртат 38 години, а грижата й за шимпанзетата е основна и до днес. Никой не си е представял, че проектът ще се разрасне до сегашните си мащаби.

Та тогава, през 1960 г., 26-годишната Джейн е готова да отиде в джунглата сама. Танзанийското правителство обаче смята, че е недопустимо една млада англичанка да живее сама в гората, затова майка й Ван заминава с нея. Резерватът Гомбе е разположен покрай езерото Танганайка и граничи с Бурунди и Конго.

Отначало Джейн е отчаяна - шимпанзетата не я допускат близо до себе си и тя не може да види почти нищо.  Постепенно обаче успява да спечели доверието им и те й позволяват да ги следва през джунглата. Поздравяват я, както се поздравяват помежду си - с целувка или докосване. Джейн си намира любимо място за наблюдение - възвишението “Върхът”. Понякога прекарва там дни наред с бинокъл в ръце, като се подкрепя с консерви и кафе.

Само след три месеца тя прави първото си голямо откритие.

Наблюдава мъжки екземляр, който нарича Дейвид Сивата брада, да яде нещо. Установява с изненада, че това е малко диво прасе. Дейвид яде месо!  Дотогава се е смятало, че шимпанзетата са тревопасни. Джейн праща телеграма на Луис Лийки. Той веднага я снабдява с нови провизии и урежда по-нататъшното финансиране на проекта. След няколко седмици Джейн прави още едно голямо откритие - Дейвид Сивата брада бърка в термитник, като си служи с малко клонче. Това, което младата жена има шанса да види обаче, е как шимпанзето маха листата от клончето, като го приготвя, за да го мушне по-добре в мравуняка. Така Джейн открива за първи път, че

други същества освен човеците също могат да си служат със сечива 

Откритията на младата англичанка не остават тайна за света. През 1964 г. списание “Нешънъл джиографик”  изпраща екип с камери и екипировка, който да документира наблюденията й. Луис Лийки настоява Джейн да учи за докторска степен по етология - науката за поведението на животните в естествената им среда. Само така тя би била приета от научната общност, смята той. Джейн приема с неохота идеята, защото знае, че това ще я откъсне от любимите й шимпанзета. Младата изследователка защитава дисертация в Кеймбридж през 1965 г., като е една от осмината, успели да направят това, без да притежават бакалавърска степен.