Учени от института "Макс Планк" забелязаха редица молекулярни механизми, които карат прелетните птици да пътуват нощем от едно място към друго. Били изследвани 14 европейски популации на голямото черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), което прекарва лятото в северната част на континента, а през зимните месеци отлита към южните европейски държави или северна Африка.
Авторите, цитирани от сп. New Scientist, взели кръвни проби от птиците и изследвали активността на някои гени в тяхната ДНК, свързани с биологичните ритми. Оказало се, че нощната активност зависи от гена ADCYAP 1, а някои алели (варианти) на този ген правят птиците особено неспокойни в нощните часове.
Този ген кодира специален белтък, известен като PACAP, който участва в регулирането на синтеза на мелатонина, в обмяната на веществата и в усвояването на храната. Именно тези процеси се променят при птиците, които се готвят за далечни нощни полети.
Световната научна общност се изказа положително за новата работа. Някои от колегите на изследователския екип от "Макс Планк" и испанския университет "Комплутенс" обаче изтъкнаха, че генетичната връзка е само част от сложните процеси, които регулират поведението на прелетните птици.
Един от тези процеси е свързан с магнитното поле на Земята. Неотдавнашни експерименти показаха, че пернатите буквално са в състояние да го виждат и го използват като ориентир за дългите си прелети на юг и на север.
