Най-голямото познато масово измиране на Земята, което е настъпило преди 252 милиона години, може би е било улеснено значително от изтънелия тогава озонен слой на планетата. Според резултатите от ново изследване причината за това е, че твърде силното нефилтрирано ултравиолетово лъчение прави много дървета стерилни, като така отключва каскадна серия от отрицателни събития. Перм-Триасовото масово измиране е било абсолютно опустошително. То е унищожило около 75% от всички животни на планетата, 95% от живота в моретата и океаните и безчетен брой растителни видове. По същото време и в протежение на около милион години (между 251 и 252 милиона години назад) е имало и съвсем отделно опустошителна вулканична активност, която е създала региона, познат днес като Сибирските падини.
От много време учените смятат, че двете събития са били свързани, и че вулканичните изригвания са имали ефект върху озоновия слой на планетата, но до сега тази роля не беше позната и разбрана. Екип от калифорнийския университет в Бъркли смята, че е открил отговора за ролята на изтънелия озонен слой в масовото измиране. Те са открили, че иглолистните дървета стават стерилни, когато бъдат изложени на такова количество ултравиолетова светлина, каквато е облъчвала Земята тогава. “По време на Перм-Триасовото масово измиране горите са измирали частично и дори напълно, което е допринесло за изчезването не само на огромен брой растителни видове, но и за животинския свят, който е зависел от тях за своето оцеляване”, обясняват от екипа.
