Как миещата мечка не превзе лабораториите
Името на хищника
Преди двадесетина години, след първия по-масиран десант на американски професори в България, няколко от тях неистово се забавляваха с българското название на хитрия бозайник. Но „миеща мечка” всъщност е буквален и правилен превод на една от класификациите на животното - Ursus lotor. Миещ (lotor) - заради особеността му да плакне многократно храната си в горските поточета. Но това име нито е първото, нито последното.
Още през 1693 г. Джон Рей го кръщава Vulpi affinis Americana, предполагайки родство на енота с лисиците. Карл Линей (1743 г.) решава, че роднинството е с мечките, и постановява: Ursus cauda elongate. През 1743 г. Джон Брикъл настоява, че става дума за вид маймуна. Петнадесет години по-късно Линей променя мнението си и сътворява устойчивото Ursus lotor. През 1780 г. Готлиб Конрад Кристиян Стор дава съвременното название на вида Procyon Lotor (миещо се предкуче). Процион е името на най-ярката звезда от съзвездието Малко куче. И се нарича така, защото предхожда съзвездието Голямо куче със Сириус, най-ярката звезда на земния небосклон.