Как е по-екологично да се харчат пари – в брой или с кредитна карта? Изработката на банкнотите и монетите отнема ресурси и замърсява околната среда. Производството и унищожаването на банковите карти обаче също.  Въпросът е за $1 млн. в играта “Кой ще стане милионер?”, смята американското сп. “Слейт”.

Да започнем със суровините. Кредитните, дебитните и членските карти, които пълнят портфейлите ни, са изработени от пластмаса. Или, за да сме по-точни, от поливинилхлорид, познат като PVC. А той е петролен продукт – за производството на една 5-грамова карта отиват 4,5 г петрол. Хайде да го умножим по 1,6 млрд. – колкото са кредитните и дебитните карти, произведени само в САЩ през 2007 г., и ще получим 45 хил. барела. Ако прибавим милиардите подаръчни, членски и издавани от магазини карти и целия такъв куп, който залива всички останали държави на планетата, цифрата ще скочи главоломно.

Картите рядко се приемат за рециклиране, а при изгарянето им се отделят силно токсични диоксини. Ето защо някои организации вече търсят алтернативни ресурси за изработването им, а производители на кредитни карти експериментират с материали, които се компостират. Но, изглежда, сме още далеч от царевична MasterCard.

На теория пластмасовите карти

може да бъдат използвани до 8 години

след издаването им. Ние обаче ги сменяме, когато им изтече срокът – след 2 до 4 години.

Грижата за банкнотите също не излиза евтино. Тяхното съществувание е доста по-кратко. Средният живот на родните 2 лв. например трае 3-4 месеца, а на купюрите с по-голям номинал - година. Американските 5 долара издържат максимум 16 месеца, преди да се скъсат толкова, че да бъдат изведени от циркулация.

Но от екологична гледна точка те имат едно голямо предимство. За разлика от кредитните карти хартиените пари са произведени от естествени възобновяеми материали. Българският лев, както и еврото се състоят от 100% памук. В долара 75% са памук и 25% лен. Унищожаването им също е безвредно.

Непрекъснатото печатане на пари и заместване на негодните банкноти с нови обаче вреди на природата. Култивацията на памук и лен налага голям разход на естествени ресурси и земна площ. Екологичните организации не гледат с добро око на традиционното отглеждане на памук във фермите. Освен големите разходи за вода природозащитниците не одобряват и използването на пестициди и торове. Някои от тях смятат, че отглеждането и почистването на 1 кг памук може да отнеме почти толкова енергия, колкото е необходима за производството  на същото количество PVC.

Но не всички материали, използвани при изработването на валутата, са нови. Голяма част от банкнотите са рециклирани.

Така че дотук парите в брой водят.

Сравнението на двата метода за харчене обаче е свързано с един основен недостатък на използването на банкнотите – те са неразделно свързани с монетите. Освен ако не планират да пазаруват само в кръгли суми, на хората винаги ще им се налага да дават и получават стотинки, центове, копейки. Монетите са въведени във всяка национална валута, защото имат много по-дълъг живот от дребните банкноти. Произвеждат се от метали, чието добиване и преработване не само замърсява природата, но и поглъща голямо количество енергия. Щатските центове се изработват от мед, а българските стотинки и левчета – от мед и никел, най-дребните - от стомана и мед. Според “Слейт” за получаването на 1 кг мед отиват 30 kWh енергия (1 кг PVC гълта 16 kWh). Но голяма част от нужната за звънтящите пари суровина не е извлечена от земята, а е получена от рециклирането на стари монети.