Костенурките в България – пред прага нa изчезването

Тези влечуги изглеждат сравнително чести и широко разпространени в България, но всъщност са едни от най-застрашените и уязвими видове във фауната ни. И основна причина за това е човешката дейност. В недалечното минало те са били събирани от бракониери за отглеждане, консумация на месото, търговия. Различни части на тялото им са били използвани за лекарства при ракови заболявания. И днес не е рядкост да попаднете на сувенир, изработен от черупка на костенурка, а отглеждането им в „домашни” условия е широко разпространено. Много екземпляри стават жертва на пожари или загиват, прегазени на пътя.

Колко са всъщност костенурките у нас?

Не може да се даде точна численост. За намаляване на броя на сухоземните костенурки съдим най-вече от това, че се наблюдава свиване на популациите и на места, в които ги е имало до 80-те години на миналия век, днес тези влечуги са истинска рядкост. Такава е тенденцията в Тракийската низина и по долината на р. Струма, където различни фактори довеждат до масово изчезване на костенурките и те се запазват "островно" на отделни и изолирани места. В някои от тези находища костенурките може да имат и относително висока плътност, но в съседни райони да липсват изцяло. Например на вулканичния рид Кожух по долината на Струма, близо до местността Рупите, за еднодневен маршрут* могат да бъдат намерени до 8-10 екземпляра от двата сухоземни вида. Но в околните местности костенурки няма и практически находищата са се съкратили наполовина от това, което е било в миналото.

От какво са прогонени и унищожени? От земеделски дейности, промяна на ландшафта, застрояване, прокарване на оживени пътни артерии, туристически поток.

Ад за симпатягите с черупка е горският пожар -

те не са никак подвижни и не могат да избягат, практически изгарят масово при такава стихия. А за древни, трудно приспособими към промяна в местообитанието и слабо мобилни видове, каквито са костенурките, възможността за естествено възстановяване на вече изчезнало находище е нулева.

В общи линии същото е положението и при блатните костенурки. През 70-те и 80-те години на миналия век започва масово пресушаване на блата и превръщането им в обработваеми площи. Правят се промени на водните площи (Джулюн гьол, Радомирското блато, Софийските блата, Негованското блато, Сигменското блато, да не говорим за разливите на р. Струма), корекции на речни корита. Черноморието, по което в миналото е имало разнообразни влажни зони, днес е застроено и замърсено.