Костенурките в България – пред прага нa изчезването

След една обиколка из България чешкият историк Константин Иречек пише: „Който иде от север, ще се зачуди на многобройните костенурки с много изпъкнал щит, които на север от Балкана по-рядко се срещат, обаче в Тракия са съвсем обикновено явление”. Ако сега, 120 години по-късно, изследовател измине същия път, вероятността да срещне костенурка ще е много малка.

Интензивното земеделие е една от причините сухоземните костенурки днес почти да не се срещат в Тракийската низина, а числеността им в останалата част на страната да е силно намаляла. Бракониерство, унищожаване на местообитанията, прегазване по пътищата, пресушаване на водоеми... скоро  сухоземните и водните костенурки може би ще бъдат включени в списъка на изчезналите видове в България.

А у нас

се срещат 4 от 5-те вида костенурки в Европа –

два сухоземни и два сладководни. Като съвсем случайни гости морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) преминават през Босфора и Дарданелите и навлизат в Черно море, а единични екземпляри са улавяни и край българския бряг. Червенобузата костенурка пък е изкуствено разселена на някои места, пусната на свобода от терариуми. Но вероятно този вид не се размножава в България.

По сушата тежко се разхождат шипоопашатата и шипобедрената костенурка. На пръв поглед те си приличат много, но ако ги разгледаме по-добре, ще отбележим някои разлики. Както показва името, шипоопашатата има опашка, която завършва с рогов шип. При шипобедрената опашката е по-къса и без шип, но отстрани на краката има две добре забележими конусовидни рогови шипчета.

Различия има и в черупките.