Маршрути: Скалните венци на Кунино

Село Кунино е разположено в огромен карстов район – то е част от Карлуковския пролом на река Искър. А от Кунино започва скален венец, който може да се проследи чак до местността Повъртеника между Карлуково и Реселец. Ако иска човек да го разгледа добре – да мине под всяка скална халка, да надникне във всяка пещера, ще му трябват дни. В някои случаи - и много добра екипировка.

Въпреки че като начало и ентусиазъм е достатъчен. Преди години на скалния венец между Кунино и Карлуково срещнахме две момчета на 15-16 години, които

влизаха в пещерите с наръч църковни свещи.

Не им беше хрумнало да вземат фенер, просто си бяха отделили по една свещ за всяка пещера. Учеха в училището по каменообработване в Кунино и не спираха да се възхищават на скалите.

Сега горе на билото срещаме овчар, който се крие от дъжда с найлонов чувал. Край него пасат пет-шест овце и идилията можеше да е пълна, стига овчарят да не псуваше и времето, и мястото. По думите му тази земя не ражда нищо, става само за паша, а все по-малко хора вече гледат животни. „Опасни са тези места, опасни са”, казва дядото и стъпва внимателно с галошите по камъните, защото те вече са мокри.

После ни разказва, че почти всяка година се случвало някое животно да се загуби. „Преди старите хора ни разправяха как веднъж се появил

силен ураганен вятър и съборил в пропастта цяло стадо биволи.

Вече никой не помни това”, казва дядото, който отдавна е претръпнал към гледката на тези скали и си мечтае за равни зелени поляни.

Условно светът тук може да бъде разделен на Горна и на Долна земя. Долу – в каньона, е влажно и сенчесто, реката обикновено не пресъхва и в най-голямата жега, пътеката се губи сред тревите. Горе – на платото, започват огромни карни полета, където няма вода и където дори дърветата са рядкост. Има обаче и още едно място – Средната земя, в която се озовава човек, когато се промуши през пещерите и скалните арки. Тези проходи свързват

Горната и Долната земя,

там растат бръшляни и лястовиците си правят гнезда, процеждат се слънчеви лъчи и човек има усещането, че се намира във вълшебна приказка.  

В района на Кунино има няколко такива места, където може от платото да се слезе до дъното на долината през тунели и скални халки. В повечето случаи овчарите ги знаят и ги използват като преки пътища.

Преди години на едно от тези места са правени проби за добиване на варовик. Днес си личи как скалата е рязана, за да се провери колко качествен е варовикът. Сигурно резултатите не са се харесали, защото в противен случай кариерата щеше да погълне голяма част от този скален венец.