Нежните красавици на България

Женските екземпляри обикновено са по-слабо активни и живеят по-дълго. Те издават специфични феромони - специални химически вещества, изпускани от един организъм и служещи за комуникация с друг организъм от същия вид. Или казано по друг начин, феромонът е своебразен аромат, който привлича мъжкия екземпляр и му съобщава къде точно се намира женската. За да улови тази информация, мъжкият разполага със силно чувствителни антени, които имат характерна гребеновидна форма. Благодарение на тях той може да усети феромоните, които една женска пеперуда излъчва, от много големи разстояния и да я открие безпогрешно.

Тази черта е характерна и за други близкородствени видове на голямото пауново око. Сред тях попада и розовото нощно пауново око. При този вид окраската на крилата не е толкова пищна, колкото при голямото пауново око, а „очните” петна са заменени от малки пръстенчета в средата на всяко крило. Но този блед външен вид не е случаен.

Розовото пауново око се среща единствено през есенните месеци,

когато дърветата са покрити с пожълтели сухи листа. Благодарение на своята пасивна окраска чудесно се маскира в есенната шума.

В топлите речни долини на Южна България лети един миниатюрен, но много красив вид – балканският тарукус. Той обитава сухи и припечни склонове, не е добър летец и често каца по околната растителност. Тарукусът е сред най-дребните български представители и достига на размер не повече от 2 см. Мъжките екземпляри са с по-интересна окраска – горната повърхност на крилата притежава и оптични люспи, които придават синкав или лилав цвят на иначе пепелявите кафеникави крилца. При женските цветът си остава все същият. Долната страна и при двата пола е бяла с няколко черни ивици и редица от точици с металически отблясък. Задните крила притежават и къса опашчица.

Определението „балкански” тарукусът е получил

поради факта, че за първи път за науката е съобщен от Балканския полуостров. Това се случва в средата на 19. век, когато тази част от Европа все още е в границите на Османската империя. Впоследствие е намерен и на няколко места в Азия и Северна Африка, но в Европа неговите находища си остават единствено тези на Балканите.

Този вид е сред топлолюбивите представители на нашата фауна и за да го видите, трябва да посетите някой южен склон по долината на река Струма или в Източните Родопи. Тарукусът принадлежи към семейството на така наречените Синевки – дребни пеперуди, чиито крилца при повечето представители са оцветени в красив небесносин цвят.

Но сред Синевките има и с кафеникави или оранжеви окраски. Такава е голямата огневка. При женските екземпляри крилата са с топъл кафеникав цвят, разнообразени с оранжеви и черни петна. Мъжките индивиди са

с по-ярка окраска – наситено оранжево,

сред което иризират жълти отблясъци. Заради огнения цвят на мъжките тази пеперуда е получила името си. Голямата огневка обитава топли и влажни местности с разнообразна тревиста растителност и често се среща край реки и водни басейни.

Високите и хладни части на планината също имат своите специфични пеперуди, някои от които достигат и до най-високите върхове. И въпреки оскъдната растителност и краткото лято, които тези високи места предлагат, там също се срещат забележителни представители.

По склоновете на почти всички български планини летят пеперудите Кадифянки.

Крилата им изглеждат като изрязани от парче тъмнокафяв или черен кадифен плат. Тяхното латинско наименование е Еребиа и идва от гръцката дума „еребус”, с която се обозначава тъмният и мрачен подземен свят.