Българските общини си поставят по-амбициозни цели за енергийна ефективност

Проучването описано тук, е специално изготвено за този материал.
Представяме информация за подготовката, състоянието и уменията на местните ръководства да се справят с енергийното управление.
Благодарение на знанията и способностите си в сферата на енергийното планиране, натрупани през годините, общините подпомагат изпълнението на общите национални цели за пестене на енергия.
Разгледани са всички 265 български общини, за да се установи състоянието на програмите им в две отделни години – през 2021 и 2025 г.
Напредъкът на местните власти към 2025 г. по отношение на общинските програми, се измерва през няколко индикатора – наличието на редовна програма, количествени цели, финансова рамка.
Често се губят ползите от устойчивото планиране — среща се практиката енергийните програми на някои общини да се изготвят без задълбочен анализ, с небрежно копирани текстове, без ясна визия и конкретни цели.
Сред общините справили се много добре са – Павликени, Габрово, Бургас, Велинград, Троян, Ботевград, Кюстендил, Ямбол, Смядово, Лясковец, Асеновград, Етрополе, Банско, Берковица, Кула, Лом, Димитровград, Добрич, Дряново, Карлово, Ловеч, Крумовград, Русе, Стара Загора, Смолян, Мадан и др.

Представяме проучване, продължение на друго подобно, проведено през 2021 г. Целта е да се направи задълбочен опит за проследяване напредъка в процеса на общинското енергийно планиране, който местните власти са длъжни да осъществяват съгласно Закона за енергийната ефективност.

Общинските програми за енергийна ефективност (ЕЕ) имат важно значение за подпомагане изпълнението на държавната политика в областта и служат за постигане на националната индикативна цел за пестене на горива и енергии до 2030 г., заложени и в последната актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021–2030 г., чиято версия е изпратена за разглеждане в Брюксел през януари 2025 г.

ОЩЕ ОТ #климат

Каква е функцията на програмите?

Енергийните програми на общините са задължителни за изготвяне от всяка община в България съгласно Закона за енергийната ефективност. Законът изисква всяка програма да посочва дейностите и мерките, както и постигнатите енергийни спестявания, като ежегодно напредъкът се отчита пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Програмите имат ролята на пътна карта, която определя начините за реализиране на икономия на енергия в крайното енергийно потребление чрез въвеждане на енергоспестяващи мерки и алтернативни технологии на местно равнище. Те могат да се разглеждат и като инструмент за привличане на допълнителни финансови ресурси и засилване на социално-икономическото развитие, тъй като предоставят детайлна информация за намеренията на всяка община в енергийния сектор.

Ето защо е важно те да се изготвят и изпълняват в синхрон с останалите общински документи, за да имат пряка връзка с плановете за интегрирано развитие (съгласно Закона за регионално развитие).

Какво откри проучването?

Основните изводи определят състоянието на общинското енергийно планиране като подобряващ се процес.

Положително е да се отбележи, че все повече общини събират, отчитат и анализират данни за енергийното потребление в общинските сектори като общински сгради, обществен транспорт, системи за улично осветление. Това допринася за постигането на реално отчитане на резултатите в началната и крайната позиция при реализирането на местните програми.

С натрупването на опит през годините в общините постепенно се установява разбирането, че реализацията на дадени проекти изисква осигуряване на реално финансиране. У все повече програми се открива благоприятната тенденция за добавянето на конкретни финансови параметри по отделните проекти. Налични са примери, които изясняват и трудностите пред местните власти да осигуряват сами финансирането на подобни програми, като са дадени примери за сравнението на разходите за енергия и наличието на възможности за инвестиции в някои от общините. Финансовата зависимост от централния бюджет до голяма степен не позволява определянето на по-сериозни амбиции за реализиране на енергийни проекти.

При прочита на всички налични програми за енергийна ефективност се отчита известно неразбиране на указанията за изготвяне на програми, съставено от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от страна на местните експерти. Честа практика е в тях да присъстват прекалено обемни части, свързани с профила на общината, съответното законодателство или анализ на странични сектори, които замъгляват основната цел на документа, а именно – определянето на конкретни действия и проекти, както и начинът, по който те ще бъдат реализирани с цел да се управлява енергията по-устойчиво. Освен това, всяка община притежава различен, индивидуален ресурсен потенциал и затова е необходим по-задълбочен поглед и внимание към конкретните условия и състояние, щом стане въпрос за планиране. В това отношение не е подходящо да се наблюдават сходни или директно копирани текстове в документите, които не отговарят на съответното състояние в някои общини.

Фигура 1. Състояние на програмите за ЕЕ в българските общини към юни 2021 г. и към януари 2025 г. (бр.)

Как се прави подобно изследване?

Първото, с което се започва е — откриване на програмата, къде и дали е публикувана и какво е нивото ѝ на достъпност. По същество програмата за енергийна ефективност е публичен документ. Всеки намерен се прочита и разглежда задълбочено. В този процес са обхванати всички 265 български общини. Тяхно задължение съгласно ЗЕЕ е да имат програма за енергийна ефективност.

Докато експертите търсят и четат, те проследяват няколко индикатора.

наличието на редовни (изготвени в срок) програми за енергийна ефективност съгласно закона;
период на планиране;
определени ли са количествени и измерими цели;
налична ли е финансова рамка за реализирането на дейностите;
по каква методика е изготвена програмата.

Индикаторите показват динамиката на процеса на планиране и така се установява състоянието в две отделни години – през 2021 и 2025 г.

Как общините в България се справят с процеса по управление на енергията, заложен в ЗЕЕ?

В началото на 2025 г. и в сравнение с тази през 2021 г., днес ситуацията е коренно различна:

71% от българските общини имат редовна програма за енергийна ефективност, което представлява нарастване в сравнение с 2021 г., когато този дял е бил 53%;
31% от българските общини са си поставили количествени цели за енергийна ефективност в периода на действие на програмата си. През 2021 г. този дял е бил 21%;
В 29% от редовните програми на общините има налична финансова рамка или финансово остойностяване на дейностите, необходими за изпълнението им. През 2021 г. – само 16%;
57% от общинските администрации разчитат на указанията на АУЕР (152 от редовните) за изготвянето на програмите за енергийна ефективност и много малка част от тях разпознават и други методики за енергийно планиране.
По-добра дигитална информираност и спазване на задължението по ЗЕЕ за обявяване на документите – 187 (71% от всички общини Фиг. 1) имат редовни програми за енергийна ефективност, които могат да бъдат открити на уеб-сайта на общината. За разлика от това през 2021 г. 141 общини са имали подобни редовни програми;
48 общини са с изтекли програми за енергийна ефективност;
30 общини не са публикували програмите на уебсайтовете си или файлът е недостъпен.

Интересно е да се отбележи, че има две общини, които са представили своите програми като новоизготвени и валидни документи. Установява се, че периодът в заглавието е заменен с нов – след 2020 г., а останалата част представлява старата програма.

Как се прави програма за енергийна ефективност, ако си община?

Ако сте представител на общинска администрация и пред вас стои задачата да изготвите програма за енергийната ефективност на вашата общност, можете да използвате един или няколко метода. Повече за тях тук.

Според настоящото изследване повечето общини – 116 разчитат на указанията на АУЕР.

АУЕР обаче не са единственият източник. Други методики, които общинските експерти използват и даже смесват са – Споразумението на кметовете (ПДУЕК), Европейските енергийни награди, Общинско енергийно планиране (ОЕП), Местно устойчиво енергийно планиране (МУЕП) и Стандарт ISO 50001.

По ОЕП са работили 7 общини, по МУЕП 2, а принципите на Споразумението на кметовете са приложени в общо 10 общини.

Ако се осланяме на данните, че местните ръководства най-вече използват указанията на Изпълнителната агенция, можем да предположим, че установените методики в Западна Европа и останалия свят се разпознават по-рядко като надеждни при планирането. Показателно за това и е необходимо да се обърне по-задълбочено внимание е, че в почти 10% от случаите, в програмите се откриват таблици с индикатори, които не са попълнени коректно.

Къде е скрит напредъкът, който изследването констатира?

Планирането на ефективното управление на енергията на местно равнище среща сериозни трудности, тъй като би трябвало в по-голямата част от програмите да присъстват цели с количествени измерения.

Днес, 82 от редовните програми имат конкретни количествени цели (през 2021 г., са били 55) за намаляване на енергийното потребление или 31% от общо всички общини, които са задължени да имат подобни документи (Фиг. 2).

Въпреки това данните показват, че броят на общините, които имат по-голяма амбиция за реализиране на енергийни спестявания се увеличава в сравнение с 2021 г.

31 общини са заявили в програмите си, че целят да реализират повече от 25% енергийни спестявания. От тях 12 са с още по-сериозни амбиции и имат намерение да спестяват повече от 40%. За сравнение през 2021 г. едва 5 от всички общини имат амбицията да постигнат 40% или по-голямо намаление на потреблението на енергия в стопанисваните от тях сгради, системи за улично осветление и транспорт.

Въпреки редица предизвикателства се забелязва положителна тенденция към регулярното отчитане на данни за енергийното потребление и състоянието на сградите.

Поставянето на конкретни количествени цели е сложна задача

Нарастването в изготвянето на програми говори и за подобрение в опита и уменията на общинските специалисти. Малките общини изпитват по-сериозни затруднения, тъй като отговорността по управлението и контрола на енергийните ресурси е дейност, която често се изпълнява като странична и не е оценена допълнително.

Като абсолютни стойности общините с количествени цели в енергийните си програми са повече през 2025 г., отколкото през 2021 г. Наред с това и заради наличието на повече редовни програми като цяло, расте и броят на общините с липса на конкретни измерими цели – от 82 през 2021 г. на 105 през 2025 г. (Фиг. 2)

Фигура 2. Наличие на количествени цели в редовните програми за енергийна ефективност на българските общини към юни 2021 г. и към януари 2025 г. (бр.)

Наличието на финансова рамка дава основание да се смята, че общинските експерти или наетите консултанти за изготвянето на програмата са вникнали в по-сериозен детайл. Заедно с това се демонстрира ангажираност от страна на общинското ръководство да даде конкретно остойностяване и да представи ясни финансови параметри. В редица случай подобни данни се изискват и при подаване на кандидатури за финансиране по определени оперативни програми. Под финансова рамка се разбира изготвянето на максимално близка оценка необходимите средства за изпълнението на мерките и дейностите по програмата. Финансовата рамка или план имат пряко отношение за реализирането на цялостната енергийна ефективност на общината. Те са своеобразен бизнес план. Не е възможно да бъдат постигнати заложените цели, без да бъдат остойностени и посочени техните базови икономически параметри, както и възможните начини за тяхното осигуряване. По този начин енергийните програми могат да послужат за привличането на различни видове заинтересовани лица – не само инвеститори, а и активни граждани и външни бизнеси.

На този фон изследването констатира, че само в 29% от програмите на всички общини има ясно разписани финансови измерения за нужния ресурс за изпълнение на избраните дейности и проекти. В цели 42% от изследваните програми на общини липсва (няма) финансово остойностяване (Фиг. 3).

Фигура 3. Наличие на финансова рамка в редовните програми на българските общини към юни 2021 г. и към януари 2025 г. (бр.)

Добри практики от близо и далеч

Начинът, по който се изготвят тези енергийни програми също е от съществено значение за тяхното изпълнение. Например, енергийният план на Филаделфия (Фиг. 4) е разписан върху 28 страници, в които се разглеждат конкретно целите, средствата и дейностите в плана. Липсва описание на законодателство, профил на местната управа или индустриалния сектор. Конкретните цели и актуализация на плана са представени по подходящ ясен и конкретен начин пред обществеността на сайта на кметската управа.

*Фиг. 4. Целите на Филаделфия за устойчива енергия до 2030 г.* *Източник*

Добър пример за поставяне на конкретни цели от Европа е този на Брюксел. Целите за пестене на енергия до 2030 г. са следните:

изграждане на 1 градска отоплителна мрежа в града, разработена в сътрудничество с местното енергийно дружество, оползотворяващо небитови отпадъци;
40% намаление на енергопотреблението на сградите на града;
90 GWh/година, което удвоява фотоволтаичното производство на града до 6 GWh.

Повече за положителната тенденция на постиженията в сферата на енергийната ефективност в Белгия може да видите тук.

Съгласно платформата Odyssee-Mure (дългогодишен проект, насочен към обстоен мониторинг на тенденциите в сферата на енергийната ефективност и оценка на политиката в страните от ЕС, Швейцария и страните, част от Енергийната общност) в Румъния, например, състоянието на енергийната ефективност се подобрява с 41% от 2000 г. до 2018 г. По сектори най-голям напредък е регистриран в индустрията (почти 45%), следван от жилищния (44%), транспорта (43%) и услугите (28%). За България в същата платформа се отчита, че общата енергийна ефективност се е подобрила с 31,6% от 2000 г. до 2021 г. Най-осезаемо е развитието в сектора на индустрията (53,3%), следван от транспорта (20,5%), жилищния сектор (11,5%) и услугите (4,1%).

Подобряването на състоянието на енергийната ефективност има особено важно значение за индустрията, защото подпомага икономическото състояние на предприятията в направленията на по-добра конкурентоспособност и възможности за прилагане на повече иновации чрез по-ефективно управление на енергията. Ето защо процесът, свързан с ефективното енергийно планиране и изпълнение, има изключителна важност. Това е показателен пример, че индустрията търси и намира най-работещите решения, що се отнася до постигането на по-изгодна стойност за единица готов продукт. Същият принцип би трябвало да се прилага и при управлението на енергията от страна на местните власти.

Когато промените се усещат, мотивацията расте

Въпреки трудностите, които местните власти срещат по пътя на енергийната трансформация, техните опити за подобряване на състоянието на общинския и жилищния сграден фонд, общинския транспорт и осветлението, са осезаеми. Повечето от тях вече са наясно с ползите от прилагането на мерки за енергийна ефективност в комбинация със средствата за производство на енергия от възобновяеми източници. Още по-добре би било броят на общините с активни ръководства и граждани да се увеличава, за да могат да се създават повече местни енергийни общности. Това, освен че ще заздрави връзката „община-общество“, ще даде нагледен пример за работата в екип и реалните ползи от местното управление на енергията.

Може да се обобщи, че енергийното планиране в българските общини е процес, който има положителна тенденция към увеличаване на броя на тези, които прилагат регулярно отчитане на потребената енергия в общинските сектори (сгради, улично осветление, транспорт) по структуриран начин или прилагат опростена форма на т. нар. енергиен мениджмънт.

Някои преки ползи – като намаляване на потреблението на енергия, съответно разходите за нея и емисиите на парникови газове, както и подобряване на качеството на въздуха – заедно с косвените ползи, сред които са привличането на инвестиции, повишеният вътрешен комфорт, създаването на нови работни места и внедряването на иновативни технологии, все още остават неразкрити за повечето общински администрации.

Други се възползват от тях съвсем пълноценно – общините Павликени, Габрово, Бургас, Велинград, Троян, Ботевград, Кюстендил, Ямбол, Смядово, Лясковец, Асеновград, Етрополе, Банско, Берковица, Кула, Лом, Димитровград, Добрич, Дряново, Карлово, Ловеч, Крумовград, Русе, Стара Загора, Смолян, Мадан и др.

Енергията, която се влага в процеса на местното енергийно планиране, не е никак малка, но нейното значение е с дълготраен и устойчив отзвук, който може реално да подпомогне местната общност да се позиционира в печеливша позиция по пътя към енергийния преход.

Автор: Мария Манолова / Климатека

Мария Манолова е автор в Климатека. Защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в България в сферата на общинското енергийно планиране.