- Значи противно на общественото мнение не ни очаква демографски бум?
- Не, вече не. До края на 60-те години на ХХ век увеличаването на световното население непрекъснато се ускоряваше. Тогава нарастваше не само броят на хората на планетата, но и годишният процентен прираст. Максимумът на прираста беше достигнат през 1970 г. – 2,1% на година. Разбираемо е, че тогава термини като „демографски бум“ моделираха съзнанието. Но от 70-те години годишният прираст постоянно намалява, сега вече е не 2,1%, а само 1,3% на година. До 2070 г. той ще спадне до 0,00 на сто и след това дори ще стане леко отрицателен.
Прогнозните изчисления за населението трябва да се приемат сериозно, защото са значително по-сигурни от икономическите прогнози. Например сметките на Фонда на ООН за населението от 50-те години на ХХ в. за 2000 г., т.е. за половин век, се оказаха с грешка от само 1,5%.
Това, че световното население с голяма вероятност ще достигне своя максимум през 2070 г. с 9,5 млрд. жители, означава, че ще се добави два пъти и половина днешното население на Африка (днес то е около 1 млрд.). Но в Африка броят на хората ще расте и след 2070 г., до края на века ще са 3,6 млрд. Обратно на това, намаляването на населението във високоразвитите страни, особено в Европа, започна отдавна, и то първо в Германия. Там от 1972 г. насам всяка година умират повече хора, отколкото се раждат - въпреки високата и повишаваща се продължителност на живота и въпреки големия брой млади имигранти.
- Ако вашите прогнози се сбъднат и населението на планетата се увеличи с 2,5 млрд., би ли понесла Земята все пак толкова много хора? Има ли достатъчно място за 9,5 млрд. души?
- Няма глобални проблеми с пространството, те са само регионални. Не само днешните 7 милиарда, но и бъдещите 9,5 млрд. души могат да се съберат седнали на площ колкото остров Майорка. Разбира се, не биха могли постоянно да живеят там. Но Земята предлага достатъчно място за живот на значително по-голям брой хора от 7, 10 или 15 милиарда. Не бива да правим изводи, че има глобален проблем с жизненото пространство на Земята, само защото съществуват градове с изключителна гъстота на населението като центровете на мегаполисите на развитите и по-малко развитите държави или местно ограничени поселения като поречието на Нил. Екстремно струпване на население може да бъде избегнато, това показват развитите страни в Европа. Но за това е необходима политическа воля и инструменти за планиране като регионално планиране, планиране на градското развитие и на селищата.
В Холандия например живеят 400 души на квадратен километър, в Африка са средно 34. Ако населението на африканския континент се утрои до три милиарда, гъстотата на населението пак ще е едва една четвърт от тази в Холандия. Въпреки големите пустини Африка може да стане износител на хранителни продукти, на природата там нищо не й пречи. Проблемът са политиката и поведението на хората, не недостигът на пространство или продуктивността на използваемите за селско стопанство площи.
- Къде тогава ще живеят бъдещите 9-10 млрд. души? Ще заприлича ли светът на един огромен град, или може да се очаква да превърнем пустините в градини?
- В много развити страни населението все повече намалява, там селищата със сигурност няма да се слеят в един голям град. В Германия например се увеличават обезлюдените райони. В общини в източните провинции, но все повече и в западните има къщи и жилища, които никой не иска и които не само не могат да бъдат дадени под наем, но дори и не могат да бъдат подарени. Като контраст на това в развиващите се държави в Африка, Азия и Южна Америка сме свидетели на хаотично разрастващи се градове, без инфраструктурата да може да издържи на това.
