Ако не отхвърлим теорията на Дарвин за половия отбор (или ако не приемем, че всяко правило си има изключения), как бихме могли да обясним, че мъжките дебелорози овни живеят в „хомосексуални общества”? Те често заздравяват връзките помежду си, впускайки се в поведение, което мнозина биха нарекли най-малкото непристойно. А ако някой овен откаже да има подобни отношения, той ще бъде отритнат от обществото.

Жирафи, косатки, сиви китове и дори западноиндийски морски крави участват в изцяло мъжки гей оргии. Женските макаци и бонобота пък са отявлени лесбийки. Последните имат подобни отношения на всеки два часа.

Добрата новина е, че през последните десетилетия излизат все повече изследвания по темата. Така например през юни тази година в научното списание Trends in Ecology & Evolution („Тенденции в екологията и еволюцията”) бе публикуван трудът на биолозите д-р Натан Бейли и д-р Марлийн Зук от Калифорнийския университет. Според тях това явление не само че е

почти универсален феномен, но и необходима биологична адаптация, която заздравява социалните връзки, намалява сексуалното съревнование и усъвършенства техниките на чифтосване.

Те успяват да докажат, че хомосексуалното поведение не е еднакво при отделните видове животни, и намекват, че дълго време учените са наричали качествено различни явления с едно и също име.

„Да вземем за пример мъжките плодови мушици. Те ухажват други мъжки просто защото не притежават ген, който да им позволи да направят разлика между половете -  казва Бейли. - Но това е коренно различно от мъжките делфини от рода на афалите, които прибягват до подобен род поведение, за да заздравят връзките в групата. Или пък от женските двойки албатроси на хавайския остров Оаху, които могат да останат заедно до края на живота си и дори да отглеждат съвместно малки.”

Последните са отличен пример за т.нар. биологична адаптация. Поради недостига на мъжки албатроси женските са прибегнали до т.нар. лесбийски съюзи. Една трета от новите поколения са отгледани именно от хомосексуални двойки. Интересното в случая е, че преди въпросната адаптация да бъде забелязана от учените, броят на този вид албатроси е намалявал значително.