Бейли и Зук отиват по-далече, заявявайки, че
„сексът със същия пол може да има еволюционни последствия, които чак сега започват да бъдат забелязвани”.
И поясняват: „Съвкуплението между мъжки скакалци може да се окаже твърде проблемно за пасивния. При това до такава степен, че той да започне да отделя химикал, наричан панацетилнитрил, който да отблъсква онези мъжки, които искат да го възседнат”.
Биолозите от Калифорнийския университет са убедени, че сношения от този род биха могли да променят радикално и социалната среда на животните, отразявайки им се пряко на репродуктивните способности. Например мъжките жълти мухи (от сем. Scathophagidae) отстраняват конкуренцията, съвкуплявайки се с други мъжки, за да им отвличат вниманието и да им пречат да се възпроизвеждат.
Други изследователи обаче не са убедени, че всичко трябва да бъде поставено под общия знаменател на еволюционното и адаптивното правило. Пол Васи, доцент в Университета в Летбридж, Канада, който изучава японските макаци, ни убеждава, че „трябва да мислим отвъд тези граници”. Неговите изследвания показват, че сексуалното поведение при женските двойки маймуни от този вид не им дава никакво адаптивно предимство. „Не може да налагаш своята гледна точка върху видовете, които изучаваш... Трябва да се опиташ да разбереш света такъв, какъвто е”, допълва ученият.
Според Марлийн Зук това, което изследванията върху животните могат да ни покажат, е, че „сексуалността е доста по-широко понятие, отколкото някои биха искали да бъде”. Тя допълва: „В съзнанието на хората царството на животните е една старомодна римокатолическа църква... сексът е само за създаване на потомство”. Да вземем за пример боноботата – „виждате проявления на секс извън периода, когато женските са готови за оплождане. Изведнъж осъзнавате, че той не е единствено и само за възпроизвеждане”. Създаването на бебета не е основната му функция. „Защо сте изненадани?”, пита д-р Зук.
Автор: Владимир Тодоров
