Древните хроники изобилстват от сведения за гр. Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Градът достига разцвет през през IX век, вероятно е бил разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на XIX век. “Стоб лежи на левия бряг на р. Рила – пише в своите “Пътувания по България” Иречек, – насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича “Сарай”, оттук уж някога крепостта била превзимана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI – XIV век.”
За града Стоби и храма “Св. Прокопий” може да се прочете и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съхраняван в манастирския музей, Иван Шишман се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодална собственост; в него той споменава “на свети Прокопий на двата камъка ...”, а – вероятно повлиян от сведенията за свободолюбието на местното население, владетелят предупреждава: “Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм ...”.
От черквата до върха на пирамидите предстои приятна 40-минутна разходка, неподвластна на годишните сезони. Пред погледа се открива изключително красива гледка – високи конусовидни кули от земна пръст, понякога с височина 7-8 метра, образувани в резултат на вековна ерозия и изветряване, а отгоре – поставени като шапка или чадър – широки каменни блокове, наподобяващи плочести шапки върху огромни гъби. Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топещите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат.
Източник: Уикипедия
Ivo Vitanov Velinov / Shutterstock
Plamen / Shutterstock
