„Коко беше малко кученце от улицата. Страх го беше от всички, включително от собствения му вид, и когато дойде в къщата ми, се скри в стаята на пазача. Седях с гръб към него две седмици, играейки си с други кучета, докато той реши, че няма да го нараня. Тогава пропълзя зад мен и сложи лапите си на рамото ми. Това беше началото на няколко невероятни месеца. Коко обожаваше да играе на криеница.” Това разказва с емоция Манека Ганди в PeopleForAnimalsIndia.com.
Преживяванията на авторката с животинчето от улицата съвпадат с впечатленията на почти всеки, който е гледал куче вкъщи – тези животни обичат да се забавляват. Играят си и общуват „просто така”. Те изпитват удоволствие и радост от това да гонят пръчки, да търкалят топки и да прекарват време със стопанина си – все дейности, от които не зависи оцеляването им.
Отдавна наблюденията на биолозите сочат, че животът е забавен не само за хората. Част от поддръжниците на Дарвиновата теория твърдят, че човекът е започнал да се смее, преди да започне да ходи изправен на два крака. В редица от изследванията на видовете се твърди, че
кучетата, маймуните, котките и плъховете доказано и видимо могат да се забавляват.
Мнозина твърдят, че тези животни се смеят. „Нервните съединения на смеха съществуват в древните части на мозъка. Родствените форми на игра и смях ги има в някои животни още от времето преди хората да дойдат със своето ха-ха-ха и вербалното си остроумие”, смята американският невробиолог Джак Пенксъп.
Шимпанзетата например са интелигентни животни, които, освен че се хранят, възпроизвеждат и воюват, обичат също да усещат удоволствието от живота, като си играят и се закачат помежду си. Много от тях живеят в семейства с определена йерархия, където им се налага да се държат социално, и изпитват респект, щастие и любов. Те са любопитни и обичат да прекарват времето си в занимания, от които няма практическа полза за размножаването, прехраната и сигурността им. Освен това принадлежат към онези видове, които намират удоволствие в общуването с човека.
Наскоро приматите магот, наричани още берберски макак, заинтригуваха специалистите от природния парк на Рокамадур в Югозападна Франция. След като им бяха показани голям брой снимки на други подобни маймуни, те
разпознаха на илюстрациите приятелите си.
„Една от маймуните грабна албума и започна да го разглежда”, обясни проф. Джулия Фишър. За нейна изненада животните били заинтригувани най-вече от лицата, които не са виждали. „Възрастните прекарваха повече време, гледайки непознатите видове, което сочи, че разпознават членовете на групата си. Някои от тях не знаеха какво да правят и дори опитаха да поздравят снимките”, разказва още проф. Фишър.
