Електронните сигнали
Кое е по-лошо: писъкът на електронния будилник сутрин, пронизителната аларма на автомобил или настойчивият сигнал, напомнящ, че батерията на мобилния ви телефон пада? Нека си признаем, че всички тези звуци са ужасни. Те не само ни дразнят, но и често ни карат да се чувстваме като парализирани, щом се задействат. Защо?
Човешкият род е еволюирал без електронни звуци наоколо. Те са допълнително насложен фон в обичайната звукова среда, затова присъствието им ни коства допълнителни усилия. Естествените природни звуци са плод на предаването на енергия от един предмет на друг. Например, когато удряме барабан с палка, енергията от палката се предава на барабана, разсейва се и постепенно утихва. Нашата система от възприятия се е развивала в хода на еволюцията по такъв начин, че е използвала постепенното затихване на естествените звуци като сигнал за възприемане на събитията – какво ги е предизвикало, къде приблизително се случват и т.н. А електроните сигнали са като автомобил, който се удря със 100 км/ч в стена, вместо постепенно да намали и спре. Те не се променят, не затихват и затова парализират мисленето ни, като не позволяват на мозъка да определи тяхната природа и източник.
Снимките
Ние сме еволюирали не само без електронни сигнали, но и без снимки. Вашата баба може да се научи да използва интернет, но никога няма да развие съответните интуитивни навици за работа с него. По същия начин, на ниво съзнание възприемаме фотографиите, но подсъзнателно не можем да поставим граница между изобразените хора или обекти и представите ни за тях. Така например, едно от многото изследвания в тази посока показва, че хората, помолени да хвърлят стрелички по изображения на приятели, любими или деца, никак не са точни. Но за сметка това са истински наследници на Робин Худ, когато мишената е физиономия на Хитлер или враг.
Червено-зеленият цвят
О, да – има такъв цвят! Той е също толкова ярък както синьо-червеният, който всъщност наричаме виолетов, но за него нямаме описателна дума, тъй като не го виждаме. Червено-зеленият цвят попада в т.нар. сляпо петно на нашия мозък.
Това ограничение е предизвикано от начина, по който възприемаме цветовете. Определени клетки в ретината, известни като „опонентни неврони” се възбуждат под въздействието на червения цвят и тази активност съобщава на мозъка, че виждаме нещо червено. Същите тези опонентни неврони обаче блокират при зелен цвят и това отсъствие на активност дава указание на ума ни за зелено. По тази причина при червено-зеленият цвят червеното анулира влиянието на зеленото и ние не можем да възприемем този нюанс.
