Винаги се e страхувала.
От момента, в който те зачена, тя искаше да направи всичко по силите си, за да те защити. Не позволи на съседското момиче да те държи, когато то я помоли, защото в съзнанието й никой не можеше да те опази като нея. Сърцето й прескочи при първите ти стъпки. Тя стоеше до късно, за да се увери, че си се прибрал у дома и ставаше рано, за да те изпрати на училище. При всяко спъване тя беше наблизо; готова да те утеши след лош сън или да бди над теб, когато си болен. Тя беше там, за да се чувстваш така, че всичко е наред.
Тя знае, че не е перфектна.
Тя е най—големия си критик. Тя знае всичките си недостатъци и понякога се мрази за тях. Тя искаше да бъде перфектната майка и никога да не греши - но понеже и тя е човек, не можеше да го стори. Тя е най-вероятно все още се опитва да си прости за тях. Иска с цялото си сърце да може да върне времето назад и да направи нещата по различен начин, но не може, така че да бъди мил с нея, и знай, че е направила най-доброто.
Тя бди над теб, когато спиш.
Имало е нощи, в които е будувала до 3:00 часа и се е молила, че ще заспиш най-накрая. Едвам държеше очите си отворени, докато ти пееше. След това, когато най-накрая заспа, цялата й умора изчезна, докато седеше на нощното шкафче, гледайки сладкото ти лице и в този момент изпитваше повече любов, отколкото мислеше, че възможно.
