Тя те “носи” много по-дълго от девет месеца.
Трябваше. Затова и го направи. Тя се научи да те държи, докато чисти; тя се научи да те държи, докато яде; тя дори те държи, докато спи, защото понякога само така може да заспи. Ръцете й се уморяват, гърба я да боли, но тя продължава да те държи, защото иска да си близо до нея. Тя те гушка, целува и играе с теб. Ти се чувстваше в безопасност в ръцете й; беше щастлив в ръцете й; чувстваше се обичан в ръцете й, затова тя те държеше толкова често, колкото е необходимо.
Сърцето й се късаше си всеки път, когато плачеше.
Няма по-тъжен звук от твоя плач, или по-ужасна гледка от сълзите, стичащи се по твоето перфектен лицето. Тя направи всичко по силите си, за да спреш да плачеш, а когато не успя, сърцето й се пръсна на милиони малки парчета.
Ти винаги си на първо място.
Заради теб, тя се лишава от храна, сън и почивка. Тя винаги поставя твоите нужди пред нейните. Тя ще прекара целия ден в грижи за теб, и накрая няма да й останат сили за нея самата. Но на следващия ден тя ще се събуди и ще направи същото, защото ти си всичко за нея.
