20 неща, които (вероятно) не знаете за Стивън Кинг
11. Кинг винаги се е интересувал от актьорската игра и се е появявал в не един от филмите си. Като човек на банкомата в Машини убийци, министър в Гробище за домашни любимци, гробищен пазач в Сомнамбулите, Теди Уайзак в Сблъсък, Том Холби в Ланголиерите, д-р Бенгор в Проклятието, Гейдж Крийд в телевизионната версия на Сиянието и доставчик на пица в Червената роза.
12. Първоначално той изхвърля първия вариант на Кери, написан с идеята за разказ, но съпругата му Табита вижда потенциала в историята и настоява да я продължава. Накрая той посвещава на нея книгата.
13. Оригиналното заглавие на Сeйлъмс Лот е било Second Coming, но отново, съпругата на Кинг Табита се намесва, като отбелязва, че звучи като "лоша секс история" и в крайна сметка той го променя.
14. Гняв, първият му роман като Ричард Бакман, разказва за гимназист с разстроена психика, който държи съучениците си на мушка. След като бе установено, че Джефри Лан Кокс, гимназист с разстроена психика взе съучениците си като заложници, е чел и е бил вдъхновен от книгата, и след още три подобни случая, Кинг позволява книгата да се спре от печат в САЩ.
15. Кинг бил обвинен във вандализъм, защото не го познали, когато започнал да подписва книги по време на неочаквано посещение в австралийска книжарница.
16. Толкова обичал филма 28 дни по-късно, че изкупува цяла прожекция, 275 билета. По ирония на съдбата режисьорът на филма може в момента да прави римейк на Гробище за домашни любимци.
17. Твърди се, че е присъствал на прожекция на Лабиринтът на фавна и седял до режисьора Гилермо дел Торо. По време на скандалната сцена с Бледия човек, Кинг леко подскочил на стола си, което Дел Торо описа като „най-доброто преживяване изобщо“.
18. Роналд Макдоналд е едно от влиянията за зловещия клоун Пениуайз.
19. След почти смъртоносния инцидент, който преживява през 1999 г. сестрите, които се грижат за Кинг в дома му получават специално нареждане при никакви обстоятелства да не се шегуват на тема Мизъри...
20. Мюзикъл по „Кери“? Да, през 1988 г. се случва и такова нещо. Първо в Royal Shakespeare Company в Стратфорд на Ейвън, Великобритания и после на Бродуей по-късно през годината. Въпреки че билетите са винаги разпродадени, реакциите са смесени – и представлението скоро спира да се играе. Връща се отново през 2012 г. като продукция извън Бродуей.