В почти всяка сфера от нашия живот има набор от прости правила, които могат да са много полезни, когато сме начинаещи в нея и искаме да постигнем бърз напредък. В личните финанси също има много установени закономерности и коефициенти и в тази статия аз ще ви представя моите любими 3 правила за управление на парите, които спазвам и всеки трябва да знае.
Правилото на 10/10 за автомобилите
Преди да си купя първата кола се заговорихме с един по-възрастен колега от Германия за това каква сума е разумно да предвидя за покупката на автомобил. Той ми каза, че при тях има неписано правило, че колата трябва да струва до 10% от нетното им богатство. Погледнах го учудено и тогава той ме попита колко пари имам в банката. Сумата беше около 3 хиляди лева и очевидно нямаше как да си купя кола за 300 лева. Помислих си, че това са някакви глупави правила на стиснатите германци и си харесах автомобил за близо 6,000 лева – 3 хиляди собствени и 3 хиляди като заем от банката.
Така, цялото ми богатство беше една бързо обезценяваща се кола, а освен това имах и кредит. За първи път разбрах какво е да си в „омагьосаната въртележка“, за която бях чел в една книжка на Робърт Кийосаки. Изглеждах успешен в бързата си кола, но голяма част от заплата ми отиваше за нея. Трябваше да работя и извънредно, за да мога да плащам и останалите си разходи.
Тогава прочетох за още едно правило в тази област. То гласеше, че всичките ни транспортни разходи е добре да са до 10% от месечните ни приходи. Тотално не го спазвах. Като си сметнах горивото, застраховките, ремонтите (а те бяха чести), гумите, данъците и останалите разходи се оказа, че над 60% от заплатата ми отива за това „удоволствие“ на четири колела. Добре, че ми повишиха малко заплата, за да изкарам още няколко месеца, преди да си продам колата.
След тези трудни житейски уроци, започнах да спазвам 10/10 правилото и сега стойността на колата ми не надвишава 10% от нетното ми богатство, а месечните ми разходи за нея са до 10% от доходите (дори доста по-малко). Знам, че много хора не следват това правило, но поне е хубаво да го знаят, за да го приложат, когато му „дойде времето“.
