В Япония училището се смята за изключително важен трамплин за същинския живот. Учебните дни са 210 (в сравнение със САЩ например, където са 180). И макар да има редица сходства в образователната система на Япония и тази на другите държави, съществуват няколко конкретни неща, които я различават.
Следните 6 тайни правят образователната система в Япония една от най-добрите и ефективни в света.
1. До четвърти клас децата нямат изпити.
Може да звучи странно, но училищата в Япония поставят на първо място обноските. Много повече се интересуват от отношенията между децата, отколкото от знанията. Затова целта в началните училища е да се спомогне за изграждането на характера на детето – да бъде добре възпитано, да бъде научено кое е правилно и грешно, да изгради ясни критерии за добро и зло. Детето трябва да придобие и осъзнае качества като съчувствие, щедрост, всеотдайност. Също така се учат да уважават другите, да развиват здрава връзка с животните и природата.
2. Децата почистват сами училището си.
Докато училищата в другите държави си имат хигиенисти, които се грижат за реда и чистотата, в Япония нещата стоят по съвсем различен начин. Самите ученици носят отговорност за чистота на класните си стаи, столовата и дори тоалетните.
Японците смятат, че когато чистят заедно, учениците си помагат едни на други и развиват умението да работят в екип. Освен това така се учат да пазят средата, в която учат, и да ценят труда на другите.
3. Учениците се хранят в класната стая заедно с учителя си.
В повечето държави е почти изключено да видите учител да се храни заедно с учениците. В Япония обаче подобен подход се смята за полезен за изграждане на доверие между учител и ученик. Докато се хранят заедно, може да разговарят на по-свободни теми, което да ги сближи.
Освен това образователната система на Япония се грижи децата да получават здравословна и качествена храна. В основните училища има готвачи специалисти, които се грижат за менюто на малките.
4. Посещават следучилищни занимални.
Следучилищните занимални и работилници са много популярни в Япония. Там децата имат възможност да научат нови неща извън 6-часовия учебен ден. Провеждат се обикновено привечер и повечето ученици ги посещават, защото това им помага впоследствие да влязат в добри гимназии.
Освен това, за разлика от повечето ученици по света, японските деца учат дори през уикендите и ваканциите.
5. Наред с другите предмети в училище, японските деца учат също поезия и калиграфия.
Японската калифиграфия се нарича “шодо“. Това е едно от най-популярните изящни изкуства в Япония, а калиграфските работи се ценят колкото живописта.
Хайку пък е форма на поезия, в която от голямо значение е простотата на изказа, който обаче носи философска дълбочина. Това е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5–7–5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията.
И калиграфията, и поезията учат децата да уважават традициите и да ценят и почитат културата си.
Цветелина Велчева по материали от Bright Side
