„Не питай от какво се нуждае светът. Задай си въпроса какво те кара да се чувстваш жив и после прави точно това. Защото светът се нуждае от хора, които се чувстват живи.”
Хауърд Трюман
Не изхабих 2 години от живота си и 100 хил. долара от спестяванията си, за да получа магистърска степен по право от университет от Айви лигата, за да съм нещастна и да мразя живота си 50 часа в седмицата. Но точно това се случи.
След като прекарах няколко години в окопите на бизнеса с нестопанска цел, моята работа започна да ме изтощава емоционално до такава степен, че здравето ми пострада сериозно. Започнах да получавам ужасни паник атаки. Чувствах се изтощена през по-голямата част от времето. Опитвах се да открия късчетата щастие от предишния ми изпълнен с радост живот.
Когато започнах да обръщам по-сериозно внимание на всичко това, започнаха да ме обземат следните мисли:
„Знаеш, че не вършиш това, което обичаш. На живота ти му липсва по-дълбок смисъл. Въобще нямаш представа към кое проявяваш най-голяма страст. Какво за Бога вършиш с живота си?“
Исках да направя нещо повече, но нямах представя по кой път да тръгна. Чувствах се объркана, заклещена и още по-лошо – без посока. Очаквах някакъв знак, който да ми покаже каква да е следващата ми стъпка.
Минаваха се месеци. Все повече осъзнавах как точно пропилявам времето си. Виждах как времето си тече и ме оставя единствено със съжаления от типа „какво щеше да бъде, ако…“
