Проприоцепция
Така нареченото кинестетично сетиво е свързано с осезанието и позволява на мозъка ни да знае във всеки момент къде се намират отделните части на тялото, без помощта на другите сетива. Опитайте например досадното, любимо на невролозите упражнение – изправете се, затворете очи и се опитайте да докоснете носа си с пръстите на дясната си ръка. Париеталният ви лоб знае през цялото време къде се намират и десницата, и носът ви, въпреки че нито ги виждате, нито ги чувате, нито ги докосвате с друга част на тялото си.
Ноцицепция
Когато ни боли, е много важно да открием откъде точно идва болката и да започнем да се оплакваме. Това вече е възможно и във вашия град благодарение на ноцицепцията, или усещането за физическо страдание. То достига до мозъка благодарение на специални рецептори – уместно наречени ноцицептори, които са разположени по кожата, костите, ставите и останалите органи. Чак през 20. век учените разбират, че болката е отделно чувство, което обаче се преплита с останалите сетива, като осезанието например. Според изследователите тя е един от основните обучителни механизми на тялото ни и ни учи да правим разлика между добро и лошо – за нас самите, разбира се.
Сред останалите сетива, които притежаваме, са чувството за температура, „вградено” в кожата, рецепторите в белите дробове, които
контролират ритъма на дишане, мозъчната зона, която поема информацията от лекарствата и наркотиците, намиращи се в кръвта ни, и... ни кара да повръщаме, специалните нервни окончания във фаринкса, които разпознават обектите, които могат да ни накарат да се задавим, както и сензорите, които засичат разтягането и свиването на кръвоносните ни съдове и могат да ни докарат мигрена.
И въпреки тези разностранни таланти ние, хората, все още сме далеч от суперменските свръхсили, с които са надарени някои животни. Прилепите и делфините например могат да
„виждат” предметите, тяхната форма и отдалеченост само благодарение на отразения от тях звук. Обонянието на много млекопитаещи засича половите и алармиращи хормони феромони и позволява на животните да преценят къде ги очаква любовно щастие и къде – бой. Рибата морски вълк има рецептори за вкус по цялото си тяло и може да опита едновременно всичко, през което минава, включително и най-редките химикали във водата. Растението синап има сетиво за гравитацията и чрез него определя в коя посока да расте.
Истинският супергерой сред живите организми обаче си остава насекомоядното растение Dionaea muscipula. То притежава сетивни органи, които възприемат едновременно светлината, вибрациите (включително звуковите), миризмите, влагата и някои химикали, необходими за оцеляването му. Това се казва истински шампион!
От архива на Обекти; брой 8/ 2011 г. Елена Панова
