Изследователи от NIHR Moorfields Biomedical Research Centre и University College London установиха, че генната терапия може значително да подобри зрителната острота и да запази структурата на ретината при малки деца с тежка ретинална дистрофия, свързана с AIPL1. Това проучване е първото изпитание на терапия с генни добавки при хора, насочено към това рядко заболяване.

Какво представлява AIPL1-асоциираната ретинална дистрофия?

Дистрофията на ретината, причинена от биалелни мутации в гена AIPL1, води до сериозно зрително увреждане от раждането. Заболяването прогресира бързо, което ограничава възможностите за лечение. Изследвания върху ранните форми на дистрофии на пръчковидните конуси показват, че съществува критичен прозорец за интервенция в ранна детска възраст, когато част от фоторецепторната структура остава непокътната. Предишни проучвания върху модели на мишки с дефицит на Aipl1 и човешки ретинални органоиди са демонстрирали частично възстановяване на фоторецепторната функция чрез генна терапия.

Проучването в The Lancet: методология и резултати

Изследването, публикувано в The Lancet, носи заглавието „Генна терапия при деца с тежка ретинална дистрофия, свързана с AIPL1: открито интервенционно проучване, проведено за първи път при хора“. В него се прилага еднократна субретинална инжекция на рекомбинантен аденоасоцииран вирусен вектор (rAAV8.hRKp.AIPL1), носещ гена AIPL1, в едното око на всяко дете. Основната цел е да се оцени безопасността и ефективността на допълнителната генна терапия за подобряване на зрителната функция и запазване на ретиналната структура.

Участници и терапевтичен подход

Четири деца на възраст между 1,0 и 2,8 години с потвърдени мутации на AIPL1 получaват субретинална инжекция с rAAV8.hRKp.AIPL1 в едното око. Терапевтичният вектор е произведен съгласно регулаторните изисквания на Обединеното кралство и използва човешки промотор на родопсин киназа за доставка на кодиращата последователност на AIPL1. Пероралният преднизолон е прилаган периоперативно за намаляване на възпалението. По време на средно проследяване от 3,5 години са анализирани зрителната острота, функционалното зрение, структурата на ретината и кортикалните реакции.

Значително подобрение на зрителната острота

Преди лечението всички деца имат зрителна острота, ограничена до възприемане на светлина. При последното проследяване лекуваните очи показват средно подобрение на зрителната острота до 0,9 logMAR (диапазон 0,8-1,0) спрямо изходния еквивалент от 2,7 logMAR.

Сравнение с нелекуваните очи

Нелекуваните очи на участниците не показват подобрение на зрителната острота. В някои случаи зрението се влошава до неизмерими нива или до пълна загуба на светлинното възприятие.

Обективни тестове и структурни подобрения

При две по-големи деца обективните тестове с помощта на сензорния тест PopCSF и стабилните зрителни евокирани потенциали (ssVEPs) потвърждават значителните подобрения в зрителната функция и кортикалния отговор. Изображенията на ретината показват по-добре запазена дебелина и ламинация при три лекувани очи в сравнение с нелекуваните.

Дълготрайни резултати и безопасност

Генната терапия с rAAV8.hRKp.AIPL1 довежда до трайни подобрения на зрението без сериозни нежелани ефекти. Тези резултати подкрепят необходимостта от ранна интервенция при деца с AIPL1-асоциирана ретинална дистрофия и откриват нови възможности за лечение на тежки наследствени заболявания на ретината.

Източник: Medical Xpress