Една малка детска костица, погребана дълбоко в далечната Денисовска пещера в Сибир, разгърна подобно на капсула на времето цяла глава от историята на онази древна епоха, когато сред капризите на природата и междуплеменните борби за оцеляване се формира модерният човек.

Преди 40 000 години, на границата между средната и късната старокаменна епоха, една истинска революция променя света завинаги. Хомо сапиенс завладява Европа и започва да оставя своята следа. Най-ранните образци на изкуство се появяват в пещерите в югозападната част на континента заедно с първите масови и сложни оръдия на труда, първите бижута и церемониални погребения. Какво се е случило така внезапно след стотици години на бавна, мъчителна еволюция? Според антрополога Ричард Клайн внезапна и мащабна промяна в гените преди около 50 хил. години е сложила

началото на така наречената „човешка революция”, когато нашите предци са започнали да мислят и общуват по начина, по който го правим ние днес. Тогава са започнали да измират – вероятно в резултат на истински междувидови войни - „конкурентите” на хомо сапиенс – неандерталците, за да оставят модерния човек единствен господар на света.

Причините за тази внезапна от еволюционна гледна точка промяна все още не са ясни. Дали нуждата от оцеляване по време на тежките ледникови периоди, сковавали света през онази епоха, не е накарала дедите ни да развият способности, от които не са имали нужда по-рано? Или срещата с други архаични видове хора като неандерталците е подействала като катализатор за развиване на конкурентоспособни умения? Науката тепърва ще отговори на тези въпроси.

Преди 40 хиляди години обаче в Евразия се е получила ситуация, уникална за цялата история на човечеството – ние не сме били сами.

Заедно с нас са живели и други прахора,

които постепенно изчезнали от лицето на Земята, но оставили своя отпечатък в архивите на нашите гени.

Всички знаем кои са неандерталците – клонка от рода Homo, които обитавали Европа в периода 600 000 - 30 000 г. пр.н.е. Последните проучвания показаха, че те не са ни били толкова чужди, колкото се смяташе – след секвенирането на неандерталския геном стана ясно, че ранните хора са се смесвали със своите братовчеди, което е оставило следи в нашите хромозоми. Тазгодишно проучване на Монреалския университет показа, че част от ДНК в Х хромозомата на всички хора днес, с изключение на тези, родени в Африка, ни е наследство от дядото неандерталец.