Оказва се обаче, че някои от нас носят в кръвта си наследство от още един, непознат досега прародител. Всъщност по това време в Евразия е имало... и други. И тук стигаме до малката сибирска костица.

През 2008 г. руски археолози от Новосибирския институт по археология и етнология откриват в Денисовската пещера в планината Алтай фрагмент от пръст на малко момиче от неизвестен досега човешки вид. В пещерата са намерени предмети, между които и една гривна, които са датирани с въглероден анализ до 41 000 г. пр.н.е. Учени от института „Макс Планк” в Лайпциг секвенират ДНК от образеца, която е оцеляла необичайно добре заради студения климат в Сибир. Анализът показва, че

костта е от същество, което е имало общ прадядо с неандерталците и съвременния човек

преди около един милион години. То обаче не произхожда от никой познат досега вид.

Две години по-късно, през 2010 г., шведски учени от университета в Упсала откриват зъб, чиято митохондриална ДНК показва, че е принадлежал на същество от същия вид, живяло обаче 7500 години по-рано. Последното засега парченце от пъзела се появява през 2011 г., когато, отново в Денисовската пещера, е открита кост от стъпалото на друг представител на неизвестните древни хора.

Учените наричат „третия вид” денисованци по името на сибирската пещера. „Някога в Европа са еволюирали два особени подвида на ранния човек – обяснява професор Сванте Паабо от „Макс Планк”. – Единият е бил западняк – това бил неандерталецът, а другият се е развивал основно на изток – и това е бил денисованецът.”

Проучването на особената ДНК на денисованците доведе до смайващо откритие – те също са се влюбвали в представители на нашите прадеди от рода хомо сапиенс сапиенс. Смесването на двата вида е оставило своето наследство и до днес – оказва се, че

между 4% и 6% от ДНК на хората, населяващи Меланезийския регион

на север и североизток от Австралия, е изключително денисованска.