Размножаването на „третия вид” толкова на юг показва, че денисованците са били разселени из цяла Евразия, смята Дейвид Райх от Харвардската школа по медицина. Срещата между тях и модерния човек обаче вероятно е била кратка – по това време нашите предци са мигрирали бързо през Югоизточна Азия към Европа и по пътя са срещнали – а може би даже са изтребили – някаква част от денисованците. „Възможно е и само 50 денисованци да са имали сексуален контакт с представителите на съвременните хора – дори това би било достатъчно, за да остави тези 5% гени, които виждаме днес”, заяви проф. Крис Стрингър от Музея за естествена история в Лондон.

Откриването на денисованците показва още, че Европа и Азия са били населени не на една, а на поне две миграционни вълни – първата е поставила началото на аборигенското население на Югоизточна Азия и Океания и точно там нашите прадеди са се срещнали с денисованците. Липсата на техни гени в други региони на Евразия показва, че те са били населени по-късно, от втора миграционна вълна, когато денисованците вече не са съществували.

Изчезването на денисованците подозрително

съвпада с периода на рязко отмиране на неандерталците

в този регион. Според учените причината е именно в резкия възход на интелигентността и популацията на съвременния човек. Много вероятно е в борбата за надмощие и територия нашите прадеди просто да са изличили тези прахора от лицето на земята. Останали най-сетне сами, вече нищо не е пречело на Homo sapiens sapiens да граби с пълни шепи от благата на плодородната Евразия и да развива културата си до висотите, които е достигнала днес. И все пак споменът за не така амбициозните ни прадеди остава. Тяхната ДНК, която още живее в много от нас, значително е спомогнала за

заздравяването на имунната ни система и за оцеляването ни

в условия, различни от тези на родната Африка, където са се захванали корените на човешкото родословно дърво. Предполага се, че част от гените на денисованците са помогнали на новите заселници в Европа да се преборят с болести като маларията и множество непознати за тях бактерии и вируси. Фактът, че „третият вид” е бил толкова разпространен по целия азиатски континент, показва, че прахората са били изключително жилави и адаптивни. И макар че борбата за оцеляване и надмощие е сложила край на тяхното царуване, денисованците все пак остават една реална глава от човешката история, която тепърва предстои да бъде прочетена.

„Изумително е, че виждаме доказателства за съществуването на тези древни хора рамо до рамо с нас – казва професор Паабо. – Едва през последните няколко десетки хиляди години ние сме останали сами на тази планета. Човекът вече няма близки роднини.” Но той все пак попълни семейния си албум с още една снимка.

Автор: Елена Панова