Разбира се, целта ми не е да убеждавам в това колко е полезна нашата професия. Има много хора, които никога не прибягват до услугите на психолога, което е чудесно, щом могат да се справят с трудностите сами.
Има, обаче и родители, които предпочитат да получат отговори, преди да опитат сами, и други, които са пробвали различни начини за справяне с даден проблем или ситуация, но не са успели и тогава търсят помощта на специалисти. И точно там започва нашата работа.
За помощта
Психологът не е и не бива да бъде заместител на родителите. Ако има специалист, който твърди, че всеки родител трябва да се допитва до него, то тогава той не е никакъв специалист. Да бъдеш психолог означава да изслушаш, да разбереш и да помогнеш там, където има нужда и търсене, а не на всяка цена. Неслучайно родителите търсят детските психолози, а не обратното. Но да отричаш помощта на специалист там, където тя би имала позитивен ефект, е също толкова некомпетентно, колкото и сам да предлагаш услугуте си.
В практиката си често се сблъсквам с родители, които имат желание да се срещна с детето им и да им дам съвети, или пък да направя оценка на развитието му, но в същото време се страхуват да дойдат на първата консултация.
Може и да греша. Може да не се страхуват, а да не намират смисъл. Все още идеята за психолозите и психологическите консултации е много изкривена и различна от реалността. Когато се опитам да им обясня за смисъла на първата среща с родителите, отново срещам неразбиране. Ето защо ще се опитам тук да разясня процедурата по консултиране на деца и родители, нейното значение и цел.
За първата среща
Обикновено това, което се прави или поне би трябвало да се направи, е първо една среща само с родителите, на която те да разкажат за своето дете, за неговата история и за проблемите, с които се сблъскват към момента. И точно тук родителите губят мотивация. Чувам реплики като:
„Защо аз да ви разказвам?...”
