Дихотомията между емоционалното и рационалното се доближава до популярното деление на „сърце” и „глава”.

Тези две страни на ума – емоционалната и рационалната – работят в пълна хармония през по-голяма част от времето, съчетавайки различните си познавателни методи, за да ни водят по пътя ни през света. Обикновено по между им има баланс – емоциите подават информация на операциите на рационалния ум, а той на свой ред нюансира и понякога напълно възпира емоционалния напор.

В повечето случаи тези две страни са в деликатна хармония – чувствата са от изключително значение за мисълта, а мисълта е също толкова важна за чувствата. Но когато емоциите се разбушуват, балансът изчезва: „емоционалният ум се надига и потъпква рационалния”.

За да разберем по-добре властта на емоциите над мислещият ум, както и защо чувствата и разума толкова често са във война, трябва да обърнем внимание на това как се е развил мозъкът.