Фаренхайт отбелязва, че живакът кипи при 600 градуса по неговата скала. По-късно други изследователи показват, че водата кипи на около 180 градуса над точката на замръзване. След време скалата е предефинирана, така че разликата между точките на замръзване и кипене на водата да е точно 180 градуса, тъй като тази цифра била много по-удобна за работа. Заради тази промяна нормалната човешка температура по тази скала днес се смята за 98,6 градуса.

Термометрите на Фаренхайт са много популярни за времето си. Освен че използва живак, ученият въвежда в употреба стъкленици с цилиндрична вместо с кръгла форма. Той ревниво пази тайната на направата на термометрите си и подробности за процеса стават известни чак след 18 години.

От 1718 г. Фаренхайт чете лекции по химия в Амстердам. Посещава Англия през 1724 г. и същата година е избран за член на Кралското общество, което обединява научния елит в страната. На 16 септември 1736 г. изследователят умира в Холандия на 50-годишна възраст. Погребан е в Хага. Ученият работи до последния момент от живота си, като

малко преди смъртта си подава иск за патент за машина,

която изпомпва вода от дренираната почва в участъците в Холандия, които са под морското равнище.

Колкото и да е популярна в Европа, скалата на Фаренхайт е лишена от строга формална логика и поради това постепенно е изместена от тази на Целзий. За ненаучни цели градусите по Фаренхайт все още се използват в САЩ и в някои други страни като Белиз. Използват се понякога и в Канада и Великобритания.