Конкурент на Фаренхайт в отчитането на градусите се оказва шведският астроном, математик и физик Андерс Целзий, живял от 1701 до 1744 г. За краткия си жизнен път развива блестяща научна дейност и дава името си на една от най-ефикасните скали за измерване на температурата. Роден е в шведския град Упсала в лютеранско семейство. Баща му Нилс Целзий е професор по астрономия. Единият му дядо, Агнус Целзий, е математик, а другият - Андерс Споле – астроном. Логично е младият Андерс Целзий да избере научната кариера. Още от малък той е много талантлив математик. Следва в Университета на Упсала, където баща му чете лекции. През 1730 г. младият Целзий също става преподавател по астрономия там.

Първият труд на Целзий е метод за определяне на разстоянието от Земята до Слънцето. В ранните години изследва северното сияние и е първият учен, който предполага връзка между него и промените в магнитното поле на Земята.

В началото на 30-те години на 18. век Целзий пътува често из Европа. Посещава повечето големи обсерватории в Германия, Италия и Франция. В Париж той

настоява за измерване на кривата на меридиана, минаващ през Лапландия.

През 1736 г. Целзий участва в научна експедиция, организирана с тази цел от Френската академия на науките. Пътуването доказва теорията на Исак Нютон, че Земята има елипсовидна форма, леко сплесната при полюсите.

Участието на Целзий в експедицията прави голямо впечатление на шведското правителство и му помага много да убеди властите да дадат средства за построяването на съвременна обсерватория в Упсала. Ученият успява с проекта си и открива обсерваторията през 1741 г. Тя е оборудвана с уреди, купени при дългите му пътувания в чужбина.