По-късно Целзий става първият учен, който извършва и публикува резултати от добре подготвени експерименти, чиято цел е да се дефинира международна температурна скала на научна основа. В една от статиите си описва експерименти, с които проверява теорията си, че точката на замръзване на водата е независима от атмосферното налягане. При експериментите си той установява и зависимостта на точката на кипене на водата от налягането, като тази зависимост е формулирана изключително точно дори според съвременните научни стандарти.
Ученият предлага температурната скала с неговото име в статия до Кралското общество на науките в Упсала.
Неговият термометър е обърнат –
точката на замръзване на водата е 100 градуса, а точката на кипене - 0 градуса. Първоначално Целзий нарекъл термометъра си „Сентигрейд” – от латинското название „сто стъпки”. Години наред след това хората го наричат просто „шведския термометър”.
През 1745 г., една година след смъртта на учения, скалата му е обърната от шведския ботаник Карл Линей за по-практични измервания в неговите парници. Първият съвременен документ, който показва използването на скалата на Целзий, е именно на Линей от 16 декември 1745 г. В него обяснява каква трябва да е температурата в оранжерията на ботаническата градина на Университета на Упсала.
Заниманията на Целзий са разностранни. Той прави и много географски замервания за общата карта на Швеция и е един от първите, които забелязват, че голяма част от Скандинавския полуостров бавно се надига над морското равнище. През 1725 г. Целзий става секретар на Кралското общество на науките в Упсала. Той е и един от основателите и първи членове на Кралската шведска академия на науките в Стокхолм.
Талантливият учен работи едновременно над много задачи, има открит характер и поддържа връзки с много колеги и приятели. На 25 април 1744 г. обаче умира само на 43 години от туберкулоза. Той е започнал много научни проекти, но успява да довърши малко от тях. Сред документите му има и ръкопис на научнофантастичен роман, част от действието на който се развива на звездата Сириус.
Автор: Калина Маркова
