Доброто хранене е един от ключовите фактори за здравословен начин на живот.
Все повече се стараем да приемаме разнообразни храни, богати на витамини и минерали – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, както и източници на протеини.
Така актуалната тема напоследък за вредата от захарта (т.нар. „бяла смърт“) буди и интереса към захарозаместителите.
Промяната на хранителните навици е трудна за всеки, затова е добре да сме наясно със състава, ползата и вредата на всеки продукт, попаднал в менюто ни.
Прекомерна консумация на плодове e една от най-често срещаните грешки в хранителен режим, когато се цели редуциране на килограми или изгаряне на мазнини.
Всички сме наясно колко лечебна и полезна, а в същото време и вкусна храна са плодовете. Ето защо и фруктозата (“фруктус” – плод), която се намира главно в тях, ни навява на заключението, че е безопасен и дори благоприятен заместител на рафинираната бяла захар.
Употребата й търпи подем в диетичното хранене по разбираеми причини – алтернатива при диабетно болни, за възстановяване на спортисти, подсладител в хранително-вкусовата промишленост и др.
Както знаем обаче, всяка монета има своите две страни и затова е добре да сме запознати и с минусите на фруктозата – както като подсладител, така и при употребата й за други цели.
Какво представлява фруктозата?
Фруктозата е монозахарид, съдържащ се естествено в много плодове, зеленчуци, както и в меда.
Добавя се и към различни напитки (сода, плодови ароматизирани напитки и пр.). Тя обаче е много различна от другите захари, защото има различен метаболитен път и не е предпочитан източник на енергия от мускулите или мозъка.
Усвоява се два пъти по-бавно от глюкозата, метаболизира се само в черния дроб и е по-липогенна (образува повече мазнини) от глюкозата.
За разлика от глюкозата, тя не причинява освобождаване на инсулин, т.е. не стимулира производството на лептин – ключов хормон за регулиране на апетита.
Когато имаме ниски нива лептин, чувството за ситост намалява, което води до затлъстяване и дисбаланс в съотношението „добър’’ и „лош” холестерол.
Ако консумираме прекомерно плодова захар, това доказано води до резистентност към лептина – или иначе казано – обостря апетита ни още повече!
Тези фактори предизвикват опасения относно хронично високия прием на фруктоза, тъй като тя насърчава образуването / задържането на мазнини в тялото повече, отколкото други въглехидрати.
Изхождайки от произхода й, сама по себе си тя е прост въглехидрат. Нека си припомним, че простите въглехидрати са съставени от две или повече захарни вериги. Те са сладки, имат ниска хранителна стойност за тялото, но за разлика от сложните въглехидрати, бързо вдигат нивата на кръвната захар и съответно покачват инсулина (както знаем той възпрепядства горенето на мазнини).
Здравословната диета обикновено включва от 40% до 60% въглехидрати (може да варира), като 2/3 от тях е препоръчително да са сложни.
