Генетична мутация е помогнала на Homo sapiens да се адаптира към веществата във вдишания дим след откриването на огъня. Липсата й обаче се оказала смъртоностна за неандерталците, смятат антрополози от Националния здравен институт при Пенсилванския университет.
Токсините, отделяни при горенето на дървесината, могат да увеличат риска от дихателни инфекции и да увеличи вероятността за смърт на новородените.
Мутацията, с която се сдобили древните хора, помогнала за обезвреждането на диоксините и ароматните въглеводроди, на което другите хуманоиди не били способни. Генетичната промяна, кодираща хидрокарбоновия рецептор, прави организма нечувствителен към някои от видовете токсини. Имат я всички съвременни хора.
Учените използвали изчислителни и молекулярни модели, за да изследват различните геноми на хората, неандерталците и десиковите хора. Те изяснили, че в лиганд-свързващата зона на рецептора на Homo sapiens има мутация, която намалява чувствителността към летливите вещества в дима със стотици пъти.
От своя страна неандерталците, вдишвайки дим от пожарите и хранейки се с месо, опечено на жар, попадали под въздействието на канцерогенни ароматни въглеводороди, които при висока концентрация водят да измиране на клетките. В резултат намалявала репродуктивната способност на жените, а при младите неандерталци се увеличавала уязвимостта към респораторни инфекции.
Възможно е именно чувствителността към дима да е една от основните причини за изчезвнето на неандералците. Мутацията може би е повишила и устойчивостта към цигтарения дим, позволявайки на хората да пушат с по-малък риск от заболявания на дихателните пътища.
