Отношението към пушенето е варирало през годините. Приемано е и като изтънчено, и като вулгарно, като полезно, и като вредно за здравето. В наши дни навикът да се пуши е най-охулваният от всички навици. Медицината вече е категорична, че тютюневият дим вреди. Затова случаите, в които той доказано помага, се споменават под сурдинка.
Например установено е с научни изследвания, че умереното пушене предпазва от шизофрения, паркинсон и алцхаймер. Помага и за отслабване. Още през 1920 г. цигарите са рекламирани като средство за отслабване при жените, тъй като никотинът намалява апетита и ускорява обмяната. Телесните мазнини на умерени пушачи са 1,5 пъти по-малко от количеството им при въздържателите. При пушене в кръвта се отделят ендорфини и те потискат чувството за глад. Съчетано с физически натоварвания, това е отличен начин за отслабване.
Някои хора имат „застраховка” срещу рак на белия дроб, който се причинява от цигарите. Според лекарите съществуват т.нар. идеални пушачи - хора, чиито гени им позволяват да пушат колкото искат, без това да им вреди.
Вредата от пасивното пушене също се преувеличава. Установено е, че ако в помещение от 6 кв. м. шестима души пушат постоянно, един непушач трябва да остане там цели 100 часа, за да погълне дима от една цигара.
Изненадващо, но се оказва, че пушачите мъже са по-малко застрашени да претърпят хирургическа подмяна на тазобедрената става от непушачите.
Според учените пушенето подпомага действието на лекарството за сърце клопидогрел. Нещо в дима от цигарите активира един вид белтъци, наречени цитохроми, които повишават ефективността на клопидогрела.
