Как да разпознаем и да се справим с емоционалното насилие

Чувствате се обидени и наранени. Чувствате, че колкото и да се стараете, никога не е достатъчно. Постоянно внимавате какво казвате или правите. Ако изброеното описва вашата връзка, най-вероятно сте подложени на емоционално насилие. Една връзка е насилническа в емоционално отношение, когато в нея е налице системна употреба на обидни думи и тормоз, които подронват самочувствието на засегнатия и подкопават душевното му здраве. Психическият тормоз или емоционалното насилие, макар най-често срещано в интимни и брачни връзки, може да се наблюдава и във всякакви други отношения, включително приятелски, семейни и колегиални.

Емоционалното насилие е една от най-трудните за разпознаване форми на насилие. То може да бъде прикрито и подмолно или открито и манипулативно. Във всеки случай подкопава самочувствието на жертвата и тя започва да се съмнява в своята преценка и действителност.

Целта зад емоционалното насилие е постигане на контрол върху жертвата, като бъде компрометирана, изолирана и заглушена.

Накрая жертвата се чувства в безизходица. Тя често е прекалено наранена, че да продължава да търпи отношенията, но същевременно се страхува да ги напусне. Затова цикълът се повтаря, докато не се направи нещо по въпроса.

Как се отразява емоционалното насилие

Когато емоционалното насилие е тежко и продължително, жертвата може да изгуби представа за себе си, без по тялото ѝ да има дори една драскотина. Раните са невидими за другите, скрити зад неувереността, чувство за малоценност и себеомразата, които чувства жертвата. Всъщност, много жертви казват, че белезите от емоционално насилие са много по-дълбоки и зарастват много по-бавно, отколкото тези от физическо.

С времето обвиненията, словесното насилие, обидите, критиката и „затъмняването“ (gaslighting) подкопават представата, която има за себе си жертвата, до такава степен, че да не може да погледне на себе си реалистично. Впоследствие жертвата започва да се съгласява с насилника и става самокритична. Когато това се случи, повечето жертви остават в капана на насилническите отношения, защото вярват, че никога няма да бъдат достатъчно добри за някой друг.

Емоционалното насилие може да засегне дори приятелствата, защото емоционално тормозените хора често се притесняват от това как другите всъщност гледат на тях и дали наистина ги харесват. В крайна сметка жертвите се отдръпват от приятелствата и се изолират, убедени, че никой не ги харесва. Нещо повече, емоционалното насилие може да доведе до редица проблеми със здравето - като се започне от депресия и безпокойство и се стигне до стомашни язви, сърцебиене, хранителни разстройства и безсъние.

Как да разпознаете признаците на емоционално насилие?

Когато разглеждате връзката си помнете, че емоционалното насилие често е прикрито. Това го прави много трудно за разпознаване.

Ако се затруднявате да определите дали връзката ви е насилническа, спрете и помислете как взаимодействието с вашия партньор, приятел или член от семейството ви карат да се чувствате. Ако се чувствате наранени, фрустрирани, объркани, неразбрани, депресирани, неспокойни или безполезни всеки път когато взаимодействате, има голяма вероятност връзката ви да е емоционално насилническа.

Ето и някои признаци, че връзката ви може да е такава. Помнете, че дори партньорът ви да прави само част от тези неща, това не прави връзката по-малко емоционално насилническа.

Не се заблуждавайте, като го оневинявате и си казвате, че всъщност не е толкова зле. Помнете, всеки заслужава към него да се отнасят добре и с уважение.

Емоционалните насилници имат нереалистични очаквания. Някои примери:

Изискват от вас неизпълними неща.
Очакват нуждите им да са ваш приоритет.
Искат да прекарвате цялото си време заедно.
Винаги са недоволни, без значение колко се стараете.
Критикуват ви че, не изпълнявате задачите съгласно техните стандарти.
Очакват да споделяте мнението им (нямате право да имате различно мнение)
Когато обсъждате нещо, което ви е разстроило, изискват да споменавате точните имена и дати (ако не можете, неглижират случката сякаш никога не се е случила).

Емоционалните насилници пренебрегват преценката ви. Някои примери:

Омаловажават, отхвърлят или изкривяват преценката или вашата истина за нещата.
Отхвърлят чувствата ви като се опитват да диктуват как трябва да се чувствате.
Изискват от вас постоянно да се обяснявате как се чувствате.
Обвиняват ви, че сте „прекалено чувствителни“, „прекалено емоционални“ или „луди“.
Не приемат на сериозно мнението или идеите ви.
Отхвърлят молбите, желанията и нуждите ви като нелепи или незаслужени.
С изрази като „изкарваш нещата по-сериозни отколкото са“ или „преувеличаваш“, постоянно намекват, че вашите преценки са погрешни, или че не може да ви се вярва.
Обвиняват ви че сте егоисти, материалисти или че постоянно трябва да ви се угажда, всеки път когато имате искане или изразите нужда (очаква се да нямате такива).

Емоционалните насилници създават хаос. Някои примери:

Започват спор заради самото спорене.
Правят объркващи и противоречиви изказвания (наричано още „влудяване“)
Имат резки промени в настроението или внезапни емоционални изблици.
Заяждат се за дреболии по отношение на облеклото, прическата, работата ви и други.
Държат се толкова непостоянно и непредсказуемо, че постоянно внимавате какво казвате или правите.

Емоционалните насилници използват емоционален шантаж. Някои примери:

Манипулират ви и ви контролират като ви карат да се чувствате виновни.
Унижават ви публично и насаме.
Използват страховете, ценностите, съчувствието ви или други горещи бутони, за да контролират вас или ситуацията.
Преувеличават или изтъкват недостатъците ви за да отклонят вниманието от себе си, или да избегнат поемането на отговорност за лошите си решения или грешките си.
Отричат че дадено събитие се е случило или лъжат за него.
Наказват ви като ви лишават от близостта си.