Родителят

„Знам колко си зает/а. Разбира се, не ти е до мен, имаш по-важни работи...”

Превод: Поставят ни в положение на неблагодарното, тоест лошо дете. Тази роля става дори по-неприятна, ако родителят започне да напомня за всички жертви, които (доброволно) е правил, за да ви обезпечи добър живот. Жестокостта на упрека се усилва от това, че началото на изречението е пълно със съчувствие и разбиране, а в края ни чака неприятен поврат. Целта на такава фраза е да нарани, а не да подобри отношенията.

Психологическа самозащита: Не се оправдавайте, не обвинявайте и не давайте обещания, докато не са ви казали ясно какво им е нужно от вас. Попитайте: „Как би искал/а да прекараш времето си с мен?”. Това ще помогне на майка ви или на баща ви да формулира конкретни предложения. Тогава ще ги обмислите и ще решите кои са приемливи и кои – не.

Тийнейджърът

„Никога не ми вярваш!”

Превод: Това е едно свръхобобщение, защото се използват думи като „винаги”, „никога” и се поставят под съмнение отношенията ви като цяло. Точно затова изпитвате болка и усещане за несправедливост. Обвинението може да се усили със сравнение: „А пък родителите на моя приятел...”

Психологическа самозащита: Не забравяйте, че пред вас стои юноша, който вероятно е много неуверен в себе си. Той или тя проектира тази неувереност върху възрастните, като се надява да чуе от тях опровержение: разбира се, ти заслужаваш доверие! Затова първо припомнете случаите, когато сте му вярвали. После попитайте как изглеждат за него вярата и доверието. Ако иска да му се вярва повече, как според него ще се изрази това? И какво е готов сам да направи за такъв резултат – все пак договорът предполага съгласие и от двете страни, а доверието се печели постепенно.

Началникът

„Не се надценявайте!”

Превод: Принуждават ви да допуснете, че нещо с вас не е наред и да изпитате чувство за вина. Но какво точно трябва да променим, остава неясно. Манипулаторът никога не обяснява целите си, а често и сам не ги знае. Може би шефът просто иска да почувства властта си или очаква от подчинения да намери решение, което сам не е способен да открие.

Психологическа самозащита: Помолете началника си да уточни за какво ви критикува. Може да признаете, че досега работата ви не е донесла желания резултат. Добавете, че сте готови да се самоусъвършенствате и поискайте да ви дадат ориентир за развитие. Попитайте: „Според Вас в каква насока трябва да действам, какво точно трябва да направя по друг начин?”. Ако шефът не може да обясни какво иска, повторете, че сте съгласни да поработите над себе си и искате да подобрите резултатите си. Важно е да покажете на ръководителя, че сте отворени за конструктивна критика и сътрудничество.

Мениджър Нюз