Срещал съм хора, които изобщо не се интересуват какво мислят другите. Може да са страхотни хора като цяло, но в социални ситуации са склонни да правят това, което неочакваното рязко затопляне прави със зимните олимпийски игри. И все пак, донякъде можем да им завиждаме. Каква свобода! Ние обаче искаме баланс. Да бъдем емоционално интелигентни означава да имаме представа и донякъде да се съобразяване с това, което другите биха могли да мислят за нас, без да ни е грижа толкова, че да ни пречи да бъдем ефективни и оригинални човешки същества.

Джон, на когото му пукаше твърде много

Един от първите ми клиенти, Джон, се оплакваше как в продължение на 50 години не е можел да прави това, което той иска да прави. Продължил е семейния бизнес, защото се е страхувал какво ще каже семейството му, ако последва страстта си към музиката. Казва, че винаги се е страхувал да прави, казва или дори да мисли това, което иска. По времето, в което дойде при мен, той дори имаше чувството, че хората го оценяват, докато върви по улицата. „Сякаш дрехите ми, начина, по който ходя… всичко е грешно по някакъв начин.“

На съзнателно ниво Джон разбираше, че другите хора не са фокусирани само върху него, беше наясно, че неговите възгледи, желания и идеи са също толкова валидни, както и на останалите. Но не се чувстваше така.

Зададох му въпроса за милион долара: „Какво бил искал наистина да правиш, Джон?“ Той се замисли, изглеждаше изпълнен със съмнения, след което на лицето му изгря срамежлива усмивка, последвана от по-широка: „Знаете ли, сега, когато децата са пораснали, жена ми и аз с удоволствие бихме последвали мечтата си да се пенсионираме в Испания и да отворим малък хотел.“

Попитах го: „Какво ти пречи да го направиш?“

„Същото, което винаги: страхът от това какво ще си помислят хората. Дори вече не знам кои хора.“
Тревогата за това какво си мислят другите хора е причина за най-различни типове повърхностно поведение, притеснение, пропуснати възможности, вътрешно негодувание, съжаления и горчивина.
Какво го прави толкова трудно за преодоляване? Ето няколко идеи, които могат да помогнат.

Собственото ни въображение

Защо някои хора не ги е грижа какво мислят другите? Възможно е те да са в аутистичния спектър и да нямат това, което психолозите наричат „теория на съзнанието“ – да им е трудно или невъзможно да си представят, че други хора виждат нещата по различен начин от това, което самите те правят. Всъщност, това как другите може да гледат да нещо, не се взима изобщо под внимание. Предимство е да осъзнаваме, че другите имат свои собствени мнения и