Мелани Грийнбърг, практикуващ психолог и автор на няколко книги, посветени на психичното здраве, посочва, че липсата на самоувереност има три основни източника, които с малко усилие могат успешно да се превъзмогнат. За да се случи това обаче, трябва да разберем страховете, в които те се коренят, пише тя в статия си за Psychology Today.

Причина 1. Скорошен провал или отхвърляне

Поредица научни изследвания са установили, че степента на щастие, което изпитваме, зависи до 40% от последните събития в живота ни. Краят на връзка, смъртта на близък, загубата на работното място и болестта имат най-вредно въздействие върху щастието ни.

След като щастието има ефект върху самооценката ни, възможно е нашата самоувереност да спадне след болезнено преживяване.

В книгата си Emotional First Aid (Емоционална първа помощ), психологът Гай Уинч твърди, че хората, които имат ниско мнение за себе си, страдат от неуспехите по-дълго.

„Когато загубим работното си място, например, това може да доведе до възраждане на старите мисли за нашата безполезност, като им дава нова сила“ – пише той.

Важно е да разберем, че провалът е част от живота. Преди да стане президент, Ейбрахам Линкълн е загубил работатата си и два пъти не е избран за конгреса. Ако човек успее да постигне целите си въпреки провалите, това е силен стимул за преодоляване на липсата на самочувствие.

Как да преодолеем липсата на увереност, причинена от неуспеха:

  • Дайте си време да се адаптирате към новите условия.
  • Не се изолирайте. Вместо това продължавайте да правите това, което ви е интересно и което разпалзва любопитството ви.
  • Говорете повече с приятели и близки. Това ще ви разсее от отрицателните мисли и ще ви даде чувство за сигурност.
  • Говорете за провалите си с хора, на които имате доверие.
  • Не се отказвайте и продължавайте упорито да се опитвате да постигнете целите си. Бъдете готови да смените стратегията.

Причина 2. Социална тревожност

Много от нас разбираемо се страхуват от ситуации, в които трябва да говорят с хора, които не познават – на партита, семейни събирания и интервюта за работа. Притесняваме се, че хората ще ни оценят отрицателно, че обръщат внимание на негативните ни черти и това води до притеснение и липса на увереност.

Почти всеки от нас е имал отрицателно преживяване във взаимодействието си с другите – били сме отхвърлени от връстниците си, или подигравани в училище – и в резултат на това страхът от социално взаимодействие и отхвърляне продължава да присъства и в умовете ни на възрастни. Корените на този страх могат да се проследят и още по-дълбоко, ако родителите ни са ни сравнявали с другите около нас по отрицателен начин, критикували са ни или не са обръщали внимание на успехите ни.

Като правило тази липса на самочувствие се корени в изкривеното разбиране за това до каква степен хората се интересуват от нас. В реалността повечето хора са напълно погълнати от себе си и като цяло формират впечатление за вас, което е изцяло проекция на собствения им вътрешен свят.