Всеки има своя история. Може би невинаги се гордеем с всичко, което сме правили, и дори се срамуваме от някои постъпки. Навярно има и неща, за които изобщо не желаем да говорим или да си спомняме, за да избегнем порицанието на околните. И в това няма нищо нередно. В края на краищата не всички са способни да приемат безрезервно миналото на другите хора.
Въпросът е особено деликатен, когато става дума за сексуалното минало на партньора. Най-вече в началото на една връзка често изпитваме предразсъдъци или трудности да се примирим с определени факти от него.
Но кое е това, което ни пречи да приемаме миналото на другите? Нали всички сме допускали грешки и сме се поучили от тях? Защо нещата да са по-различни, когато се отнася до миналото на другите? Нима не могат и те като нас да се променят и да го загърбят?
Необоснована ревност
Когато въпросът опира да приемем сексуалното минало на партньора си, се намесват и други неща - например ревност, която обикновено се поражда от несигурност и ниско самочувствие. Освен това е възможно мечтите на мнозина да се окажат разбити, ако узнаят, че някой недостоен индивид от миналото на партньора опетнява и позори идеалната им връзка. А някои хора се чувстват неуверени и измамени при мисълта, че в миналото техният човек е бил щастлив и с други. Всичко това се дължи на факта, че са си изградили някаква идеалистична представа за любовта. Когато сме сексуално привлечени от някого, ние обичаме самата идея за любовта, която сме създали в ума си. Но да градиш връзка не означава да намериш някого, който се вмества съвсем точно в главата ти – все едно е актьор, избран на кастинг.
Проблемът какво ще кажат хората
Има и друг фактор. Някои се опасяват, че хората могат да асоциират нелицеприятното минало на партньора им с тях самите. Впрочем това важи не само за романтичните връзки, но и за социалните. Страхът да не бъдем отблъснати от околните може да ни послужи като оправдание да заобикаляме проблемите в отношенията си. Но това е само в главата ни, извинение да не приемаме реалността, за да не се налага да се изправим срещу страховете си. Не можем непрекъснато да мислим какво ще кажат другите и по този начин да потъпкваме свободата и индивидуалността си. Не бива да допускаме чуждото мнение да е определящо за преценката ни за човека до нас, все едно всички сме излети по един калъп. Трябва да се чувстваме свободни и да си дадем шанс да опознаем другия.
Не осъждайте другите
Много аспекти от миналото на другите, които са неприемливи за нас, за тях изобщо не са смущаващи. Възможно е дори да се гордеят с тях. Ние чисто и просто сме на друго мнение, имаме различна ценностна система, или представата ни за живота се отличава от тяхната. Не забравяйте, че никой не е идеален. Ще го установите, ако погледнете себе си. Ако не искате другите да ви осъждат за неща, които не се вместват в тяхната схема, и вие проявявайте търпимост към тях.
