Някои търсят внимание в офиса или във фитнеса, за да повдигнат самочувствието си. Други – за да имат за какво да мислят, докато половинката им мрънка на познатите теми у дома.
Ако минем на следващото ниво – хората просто изневеряват, за да усетят онова чувство на изгаряща страст и взаимно желание. И на забраненост, разбира се.
Минала съм през всички тези периоди. И стигнах до следния извод – с когото и да искате да спите, с когото и да искате да се целувате по малките улички на града, този човек няма да остане до вас завинаги. Няма да бъде той този, който ще ви завие през нощта, ако е студено.
Не, не това ме отказа от изневярата. Отказа ме спокойствието да бъдеш себе си пред някой друг.
Ето за какво говоря…
Когато се случи нещо, което да ме накара да се почувствам желана от някой друг, аз просто… го споделям с партньора си. С пълни подробности.
След това започвам да разказвам как съм се почувствала и какво искам да направя с този човек. Къде искам да ме целува, да ме докосва. И по средата на разговора вече и двамата сме толкова възбудени и дори не помним от къде започна всичко.
Споделяне на фантазиите не ги прави реалност, т.е. ако си мечтаете някой да ви целува по врата, докато мъжът ви е на работа, не прави това реалност. Това, което се опитвам да кажа е, че това, че сте си помислили за секс с друг не значи, че ще се случи. Така, че ревността тук няма място.
Моят съвет е да се научите да споделяте, да не се срамувате от емоциите си, от желанията си. И да говорите открито с човека до себе си. А кой знае – може и да се получат доста интересни игри… понякога дори с повече от двама.
Защо това ме кара да не изневерявам ли? Защото това канализира емоциите и желанията ми към правилния човек като използвам всички други, които са ме накарали да се почувствам някак. Повярвайте ми, той също флиртува навън. И в това няма нищо лошо.
