Как се научих да не изневерявам?
Имам много познати и приятели, които редовно изневеряват на половинките си. И това се случва не защото искат някой друг или любовта си е отишла.
Те не се обвързват с другия човек, те просто се забавляват. Отдават моментната си страст и я оставят да ги обземе.
В началото ги съдех и дори може и да съм прекъснала връзка с тези хора, само защото не съм смятала действията им за правилни.
О, аз не съм светица. Но имам принципи. Изневеря ли, си отивам.
Не си отивам, за да докажа, че съм с чиста съвет и душа, а защото така е правилно – ако знаех(ме) как да имаме връзка, която да функционира без това, бих останала. И защото ние, жените, никога не изневеряваме само с тялото си.
Честно казано не мисля, че съществува такава връзка. Няма да се спирам подробно на видовете изневяра, но само ще ви рамкирам какво имам предвид.
Физическата изневяра е ясна – секс за една вечер, след като някой друг ни е свалил звездите и небето. Има вариант и да не е за една вечер, но не бива да забравяме, че редовният секс НЕ означава непременно връзка.
Емоционалната изневяра е нещо съвсем различно. За мен тя е малко по-страшна и необратима. Ако оргазмът е нещо, което можеш да имитираш съвсем спокойно и да ти се вържат така, че чак сама да си повярваш, то влюбването и емоционалното привличане остават белег в душата ни и не се преодоляват толкова лесно.
Когато говоря за изневяра не слагам в списъка само целувка или секс, а и неща като съобщения и онова чувство, когато любимият те докосне – да потрепериш и да те облее топла вълна. Да ти стане топло на сърцето, познаваш го, нали?
Да се върнем на връзките… Да, наистина не мисля, че съществува връзка без изневяра.