Почти всеки пробив в човешката история е бил посрещнат от паникьосани хора, които настояват, че той ще превърне бъдещето ни в неузнаваем ад. Но когато казваме, че интернет коренно променя поведението ни, не очакваме да срежете кабелите, преди да е станало твърде късно. Той няма да унищожи света, но начините, по които влияе на психиката ни, са доста странни:
1. Интернет тренира очите ни да се движат по определен начин
Някои хора смятат, че заради интернет, социалните медии и звуковите съобщения, обществото навлиза в „пост-грамотен” стадий на развитие. Когато „статия” от голям уебсайт като Buzzfeed, съдържаща GIF и макро изображения, свързани помежду си от 100 думи и фрагменти от изречения, се превърне в хит, тази теза става трудна за оборване. А според проучване на Nielsen Norman Group и Mediative, съдържанието, което консумираме, променя начина, по който четем.
Откакто "светуват" големите текстове, очите ни са свикнали да приемат информацията, прескачайки хоризонтално от една дума на следващата и вертикално – от един ред на следващия… и така, докато не ни писне или не решим, че сме схванали същината. Но така е било преди години, когато хората са четели по един носител на ден. Днес, мозъците ни са като пребити бежанци, попаднали в капана на виещ тайфун от уеб съдържание. Не можете дори да се надявате, че ще сканирате всеки текст, на който попаднете, камо ли че ще го прочетете целия. Затова очите ви са се приспособили към така наречения F-образен или триъгълен модел на четене – четете целите първи няколко реда, а след това започвате да четете все по-малко и по-малко с всеки следващ ред, докато не спрете напълно.
Според скорошни проучвания, триъгълният модел на четене продължава да се променя.
2. Поведението ни в реалния живот се променя според това, колко привлекателен е аватарът ни.
Един от най-стресовите моменти във всяка онлайн ролева игра е създаването на герой. По тази причина, много хора прекарват също толкова време в изработката на идеалното алтер-его, колкото и играейки. Изборът между горски елф и горски елф с големи гърди хвърля в ужас всеки по-нерешителен играч. И все пак се оказва, че всичките време и вълнение, които наливаме в създаването на идеалния аватар, са учудващо важни.
Конструираните идентичности, които използваме – било то в социалните медии, или в компютърните игри, - са причина за феномена, наречен „Ефекта Протей”, който описва как, с течение на времето, започваме да се държим все повече като онлайн образа, който сме си изградили, и в реалния живот.
3. Виртуалната анонимност кара хората да си помагат
Колкото и клиширано да звучи, че анонимността кара интернет потребителите да се държат като обезумели чудовища, наистина е вярно, че единственото, от което се нуждае скритият във всеки от нас психопат, за да излезе наяве, са лесно заличим имейл адрес и изкуствено надуто чувство за морал. Има логика – елиминирайте всички социални последици от грубостта или жестокостта, дехуманизирайте се, принизявайки личността си до потребителско име или аватар, и всичко е супер. Но дали е възможно тази нова форма на човешко общуване да бъде от полза?
Да, и, за голямо учудване, причините са същите – защитата от последиците, която ни носи усещане на комфорт и безопасност, когато нагрубяваме някого, ни кара и да се чувстваме по-полезни, когато използваме анонимността си за добро.
Проучвания сочат, че анонимните участници в онлайн уъркшопове проявяват значително по-големи умения за решаване на проблеми от неанонимните си колеги в офиса. Освен това, анонимността стимулира хората да задават повече въпроси. Представете си колко трудно ви е било да вдигнете ръка по време на учебен час. Рискът някой да ви се изсмее за това, че сте задали глупав въпрос или че сте дали грешен отговор, присъства и в двата случая, но в онлайн общуването с непознати никой не знае кои сте в действителност.
