Незрелият човек се стреми към по-висока позиция. Такъв човек иска да има много, но не се стреми към личностно израстване. За зрелия човек позицията идва от само себе си. Тя е продукт на личностното израстване.

Много от хората, които идват при мен, изпитват затруднения, защото се опитват привидно да изглеждат по някакъв начин, а в действителност е нужно да БЪДАТ такива. И така, ето един интересен експеримент: застанете на пръсти и вижте колко време можете да останете в тази поза. Дали ще е много? Едва ли, защото това не е вашият ръст.  Не можете да останете в това положение дълго време. Но духовното израстване е безгранично.

Трябва да си поставяте само високи цели, защото към малката цел има само един път, а към голямата - много.

Разбира се, докато правите това, не забравяйте, че целите трябва да са реалистични. Не забравяйте, че сте започнали живота си като сперматозоид, който след това е трябвало да заеме първо място сред милиони други. Малката цел няма да ви доведе до никъде, а голямата ще постигне нещо. Например можете ли да изобретите вечната машина? Не и няма нужда да го правите. Никога няма да успеете да превъзпитате друг човек, не е нужно да се опитвате. Поставянето на малки цели е характерно за невротичните натури.

Човек трябва да бъде харесван само от трима души – от самия себе си, от своя шеф и от сексуалния си партньор.

Можете да се разделите с жена си или със съпруга си и да напуснете работата си, но няма как да избягате от себе си. Ето защо преди всичко трябва да угодите на собственото си Аз. Много хора не са съгласни с това твърдение и питат – „А къде влизат децата в цялата тази картинка?“. Те са едва на четвърто място. Децата тръгват по своя път дори по-рано, отколкото това се случва физически – на 12-14-годишна възраст те вече започват да презират родителите си и трудно приемат мнението им. Ако е възпитано правилно, на 20 години детето вече напуска дома и се отделя напълно. Но едно семейство, ако е изградено правилно, може да просъществува много по-дълго, и 40, и 50 години.

Не може да се живее само заради детето. Трябва да го възпитате така, че да може да се прехранва самостоятелно още на 20 г. И трябва да скъсате не само с децата си, но и с родителите си. Развитието е свързано с това децата да не ни слушат. Иначе все още щяхме да живеем в пещери. Всичко ново предизвиква протест.

А сега бих искал да поговорим за т.нар. съдба. За да я променим, трябва да излезем извън рамките на обичайния сценарий. Променете себе си и тогава сценарият също ще се промени. И най-важното – имайте добро мнение за себе си.

Всички ние сме изключения – създадени сме в един-единствен екземпляр. Ето защо винаги сме първи. Не трябва да се копираме един друг, а да създаваме себе си. Сигурно сте чували поговорката, че войникът трябва да мечтае да стане генерал. Е, с годините я преосмислих и стигнах до извода, че нужно да мечтаете да станете генерали, за да бъдете добри войници. Ако не правиш нищо, как може друг да ти помогне? Трябва да излезеш от блатото на своята съдба и да не позволиш на цялата тази тиня и мръсотия да те повлече надолу.

Не се страхувайте да изглеждате глупави. Страхувайте се да сте такива. Това е чистата истина. Не се бойте от осъждане. Работете за себе си и не мислете за другите. Така ще забележите колко бързо се увеличава качеството на работата ви, защото резултатите се считат за продукт на правилно организираната работа. Така например за един лекар всичко се свежда до това да назначи правилното лечение. Не е нужно да се тревожи дали пациентът ще следва предписанията му, това не е работа на специалиста. Трябва да престанем да се занимаваме с останалите и да се съсредоточим върху собствените си задължения.

Искате да се съхраните? Не се оценявайте на базата на оценката на вашия съсед. Важно е да следвате своя собствен път. Не тичайте подир щастието. Човекът, който търси щастието, прилича на стара мома, която е загубила на очилата си – а те са просто на главата ѝ. Саморазвитието и самопознанието – това са единствените неща, които водят към щастието и успеха.

Автор: Михаил Литвак