В тези стихове тя изля душата си.
Автобиография
Аз все убеждавам.
И все неразбрана оставам.
Защо ли?
Като дете убеждавах,
че мога да хвана Слънцето.
Топка си нямах. От бедност.
Щях да играя със него.
Като юноша мислех,
че мога да хвана безкрая.
Исках да имам разгадка
на всички човешки мечти и желания.
Исках да имам любов,
светлина и простор,
а трябваше да доказвам,
че съм девствена,
че от целувки не се раждат
незаконни деца.
Исках закона да убедя,
че е консервативен и тъп,
но ме подведоха под следствие.
Исках света да убедя,
че не съм за психиатър,
но ми издадоха бързо
медицинско свидетелство.
И така –
с вродена неврастения,
мания за величие
и манталитет на проститутка
скитам по улиците,
пуша цигари,
пропадам...
И все убеждавам.
