Като се замислим, през по-голямата част от живота си се чувстваме уморени. Поне от един момент нататък. Това по-често се дължи на психически фактори, отколкото на физически. Без да си даваме сметка, изтощаваме организма и психиката си, като правим неща, които ни изморяват и ни вредят.
Ето 5-те навика, които психолозите посочват като основна причина да се чувстваме уморени и в лошо настроение:
1. Прекаленото мислене.
Да анализираме факти, е едно, да потъваме в мисли, е съвсем друго. Когато започнем да мислим прекалено много, това не води до нищо добро. Първо, ако мислим за нещо, което предстои, е напълно излишно. Няма как да предвидим как ще се развият нещата, а и обикновено реалността се оказва по-благосклонна от черните сценарии в главата ни. Второ, ако мислим върху нещо, което вече е отминало, и съжаляваме или се ядосваме, че не сме реагирали по друг начин, е също излишно, защото не можем да променим миналото, но можем да си вземем поука и да не повтаряме същите грешки занапред.
2. Недоспиване.
Лошият сън вреди на здравето ни. Не само че се отразява на целия ни организъм, но ни прави раздразнителни, нарушава способността ни да се съсредоточим, да работим пълноценно, да се радваме на деня. Едно от нещата, които допринасят за лошия сън са мобилните устройства. Не е добра идея да се взираме в екрана до среднощ и после да се чудим защо не можем да заспим. Също толкова лоша идея е да се впуснем в размисли и анализи от различни неприятни случки от деня. Всичко това води до сърцебиене и вдигане на адреналина. Среднощното похапване също не е препоръчително. Най-добрият помощник за пълноценен и спокоен сън е книгата.
3. Джънк фууд.
Консумацията на вредна храна, богата на бързи захари, е приемлива от време на време, но не и ако това е начинът ни на живот. Тъпченето със сладки, пържени и високо калорични храни натрупва не само килограми, но и раздразнение към всичко, което ни заобикаля. Дълбоко се лъжем, ако си мислим, че шоколадът повдига настроението ни – да, но за кратко, после сме склонни да се върнем няколко стъпки назад. А какво остава, ако цялостният ни режим на хранене е такъв?
