Често приемаме способността да чуваме за даденост. Ново изследване обаче твърди, че възрастните хора трябва да се „ослушват“ за проблеми със слуха – те могат да са предвестник за развиването на деменция на по-късен етап от живота.
Проучването, обхванало над 82 000 души над 60 г., открива, че хората, които изпитват затруднения с чуването на реч в шумни среди, са изложени на по-висок риск от деменция – широко понятие, обхващащо състояния, характеризиращи се със загуба на паметта и проблеми както с езика, така и с други мисловни умения.
В случая има и добри новини – проучването е поредното доказателство в подкрепа на твърдението, че проблемите със слуха не са просто симптом на деменцията, а рисков фактор, който може да предупреди хората, техните семейства или лекарите за заболяването много преди то да настъпи.
„Съществува специален интерес към проблемите със слуха и дали те могат да увеличат риска от деменция – казва епидемиологът и автор на проучването Томас Литълджонс от Оксфордския университет. – Макар и предварителни, тези резултати подсказват, че проблемите с чуването на реч в шумна среда биха могли да представляват обещаваща цел по отношение на с превенцията на деменция.“
През 2017-та загубата на слуха (наред с пушенето и физическата неактивност) бе определен като един от деветте основни (поправими) рискови фактори за деменция. Впоследствие през 2020-та списъкът на Lancet бе допълнен допълнително с още три рискови фактора.
Ключовата дума в случая е „поправим“ – тези рискови фактори са елементи от нашия начин на живот и общо здраве, които могат да бъдат подобрени и ако това се случи – съответно да подобрят цялостното ни здраве и да намалят шансовете за развиването на здравословни проблеми.
Смята се, че измежду 12-те рискови фактора, описани от Lancet, загубата на слуха оказва най-голяма тежест – при това до такава степен, че хората, които не се погрижат за този проблем в средата на своя живот, за изложени на петкратно по-висок риск от развиването на деменция на старини.
За да проучат допълнително този въпрос, изследователи от Оксфордския университет прибягват до помощта на данни от генетичната биобанка на Великобритания. Те анализират риска от развиването на деменция при над 82 000 мъже и жени над 60-годишна възраст, които в началото на проучването все още не са страдали от това заболяване и чийто слух е бил тестван от медицинско лице.
Участниците са били проверени до каква степен могат да чуват реч в шумна среда и по-конкретно – да разпознават изречени на глас числа на фона на бял шум.
След 11 години (на базата на здравните данни) 1285 от хората са развили деменция.
„Хората, които са имали влошен слух, са с двойно по-висок риск от развиването на деменция в сравнение с онези, чийто слух е бил добър“, казва Литълджонс.
Интересното в случая е, че около половината от участниците, които са се справили незадоволително на слуховия тест, и 42% от онези, които са се справили зле, не са забелязали, че имат подобни проблеми.
Изследователите взимат предвид и въпроса дали проблемите със слуха не са свързани с други фактори, увеличаващи риска от деменция, включително социална изолация и депресия – и двата се засилват, когато хората започват да чуват зле.
„Не открихме почти никакви доказателства, които да показват, че случаят е такъв“, казва Литълджонс.
Това не е първото проучване, което открива връзка между загубата на слуха и деменцията, но според екипа е сред първите, които проучват риска от деменция и способността на хората да чуват реч в шумни среди, типични за ежедневието ни.
Изследването е публикувано в Alzheimer's & Dementia: The Journal of the Alzheimer's Association.
Източник: Science Alert
